Това Ferrari 550 Maranello е мечта: ръчни скорости, син интериор и на само 19 хил. км

Галерия със 17 снимки. Галерия със 17 снимки.

05 Nov 2020

Ferrari 550 Maranello е представено пред световните автомобилни медии през 1996-та, при това не къде да е, а на „Нюрбургринг“. Представяне с участието на Михаел Шумахер и Еди Ървайн, каращи тогава „Скудерията“ в F1, като на събитието присъстват също и Ники Лауда и Джоди Шектър. Целта му? Да докаже на неверниците, че един спортен автомобил с предно разположен V12 може да бъде по-бърз от такъв с централно монтиран агрегат. Моделът наследява F512M и, освен с по-добри постижения на пистата, превъзхожда предшественика си и по практичност.

Ferrari 550 Maranello демонстрира и педантичното внимание към аеродинамиката на инженерите от Маранело: консистентна сила на притискане над двете оси и образцово нисък коефициент на челно съпротивление Cd 0,33. Което, в комбинация с мощния двигател, резултира в поставяне на нов рекорд за сериен автомобил. На 12 октомври 1998-ма, в Мерисвил, Охайо, екземпляр 550 Maranello изминава 100 км (62 мили) със средна скорост от 304,1 км/ч и покривайки 296,168 км за един час, въпреки спирането си за зареждане.

След две десетилетия верни на концепцията със среден мотор, Ferrari решават, че топ модела им трябва да бъде с двигател отпред, също както 456 GT. При разработката на Maranello са използвани иновации и техники от тази на 2+2 модела, като има и видими прилики в дизайна на двата модела. При 550 обаче Pininfarina вкарват и ретро елементи, като например „хрилете“ в предните калници, напомнящи на 250 GTO и 275 GTB. Стоповете пък са още по-ясна препратка към 365 GTB/4 Daytona, каквито са и на град туръра 456 GT.

Новият върхов модел изглежда елегантно и същевременно агресивно, макар че се намират и хора, които не харесват новия дизайн. Такива, които очакват нещо по-радикално, по-драматично от кола, чиито възможности са почти идентични с тези на „състезателният автомобил за шосето“ F40, създаден по-малко от 10 години по-рано.

Напредъкът на технологиите тогава позволява на Ferrari да направят автомобил с преден мотор, чието пътно поведение и стабилност, да са като на кола с централен. Навлизането на електрониката, на компютрите, контрола на сцеплението, определено си казват думата. Междуосието е 2500 мм, със 100 по-малко от на 2+2 модел 456 GT, a следите отпред и отзад, съответно 1632 мм и 1586 мм. Конструкцията е от стоманени тръби, а заводското означение на проекта е F 133 AB, а купето се изработвало от алуминий, като за прикрепянето на двете се използвал специален материал наречен „Феран“. Това позволявало заваряването на два различни метала.

Окачването е независимо с електронно контролирани амортисьори и избор на режими ‘Normal’ и ‘Sport’, като изборът определя и работата на електронната система за стабилност ASR. Кормилното управление разбира се е хидравлично, ‘Servotronic’, с променлива степен на подпомагане на шофьора в зависимост от скоростта. Спирачната система разчита на 4 вентилирани диска (330 мм отпред; 310 мм отзад) и 4-бутални апарати отпред, както и ABS.

Двигателят? Със заводски код 133 А, V12 с ъгъл между редовете от 65 градуса и обем от 5474 куб. см, той е версия на агрегата разработен за 456 GT. Именно от 5,5-литровия му работен обем и ‘550’ частта в името на модела, докато при при 456-та цифрите цитират обема на единия цилиндър. Всеки е с по 4 клапана, разпределителните валове са по два на банка, картерът е сух, биелите са ковани, а системата за впръскване е Bosch Motronic 5.2. Изпускателната система е от неръждаема стомана, а скоростната кутия – само 6-степенна механична, монтирана на задната ос, за оптимално разпределение на масите. Параметрите? Максимална мощност от 485 к.с. при 7000 об/мин и 568 Нм при 5000 об/мин.

Динамиката? По заводски данни, 0-100 км/ч за 4,4 секунди и максимална скорост 320 км/ч. Американското списание Motor Trend измерват 0-60 мили в час (0-96 км/ч) за 4,2 секунди и ¼ миля за 12,5 секунди с терминална скорост 188,13 км/ч.

Интериорът също е бил забележителен. Серийно покрит с кожа, ел. седалки, две въздушни възглавници, климатик, ел. стъкла и огледала, плюс стерео със CD плейър. Спортните седалки са били опция, а програмата наречена ‘Carrozzeria Scaglietti’ е предлагала възможност на клиентите за всевъзможни персонализации. И този скоростен лост, ‘gated shifter’, както казват – алуминиева топка и канали в конзолата… мечта! Удоволствие дори само да го гледаш и вече изчезнал вид. Последната кола на Ferrari с такъв е наследникът на 550 M Maranello – Ferrari 599 Fiorano.

Моделът се произвежда между 1996 и 2001, като през 1999 е представена и лимитирана серия с означение ‘World Record’ по повод постижението споменато в началото. Екземплярът тук е от 2000 година и е с много рядка комбинация от цвят на екстериора и изпълнение на салона – видимо и двете в синьо. Доставено е за пръв път в Швейцария, като оттогава е сменило собствеността си 5 пъти, преди да попадне в ръцете на хората от Mechatronik.de, на малко под 19 хил. км. Което прави средно по 1000 км/година, макар че няколко години автомобилът е бил без регистрация и пазен в гараж.

Цената? Обявена е за 135 хил. евро с тяхното 19%-ово ДДС, което прави 264 хил. лв. Сума, за която може да си вземете например почти нов Mercedes-Benz S 63 S Coupe, 2013 Aston Martin Vanquish, 2017 Honda NSX, почти на нулеви километри Porsche 992 Carrera S.

Сбогом V10!
Свързани новини