Новото Suzuki Hayabusa е тук! Третото поколение дебютира 22 години след първото

Галерия с 23 снимки.

Леле. Мина доста време от дебюта на първото Suzuki Hayabusa, през далечната 1998-ма година. Тогава световното по футбол бе във Франция, голмайстор на първенството стана Давор Шукер, a Mercedes още произвеждаха S-клас W140. Наистина бе доста отдавна, като моторът се произвеждаше чак до 2007-ма. Второто поколение дойде през 2007-ма и остана с нас до 2020-та, а ето че сега японците показват Hayabusa MkIII. И понеже този мотор винаги е бил символ на скорост, първо започваме с…

Двигателят и мощността. Интересно е, че инженерите са разработили няколко прототипа с различни агрегати, пробвали са турбо вариант с 4-цилиндровия мотор от предходното поколение и дори 6-цилиндров редови с обем от около 1000 кубика. Крайното решение? Старата концепция, но подобрена – обем 1340 куб. см и четири подредени в редица цилиндъра (1298 куб. см при първото поколение).

Максималната мощност е 190 к.с. при 9700 об/мин, а въртящия момент е 150 Нм при 7000 об/мин. От Suzuki казват, че сега агрегата е осезаемо по-мощен в диапазона 5000-6000 об/мин. Новите части по двигателя са над 550 и една от основните промени е „електронната газ“. 

Електрониката. ‘Busa’ вече отговаря на еко нормите Euro 5 и е снабдена с т.н. ‘Suzuki Intelligent Ride System’ (S.I.R.S.). Карачът може да избира между 3 предварително конфигурирани режима на мощност и още 3 индивидуални. Контролът на сцепление се регулира в 10 степени, в колото и системата против повдигане на предната гума. Степента на действие на т.н. моторна спирачка също се избира в 3 степени, колкото предлага и лаунч контрола. Има и шифтър за превключване на скоростите без съединител, работещ в двете посоки – за качване и сваляне на предавки. Вече има и т.н. ‘cornering ABS’, вземащ под внимание и ъгъла на наклон на мотора, а също е налична и система за задържане при потегляне по наклон.

Рамата. Тук инженерите също са си поиграли доста и са… оставили старата рама. Пробвали са няколко различни варианта, но накрая са се спрели на старата алуминиева конструкция, като най-добра. Само леко са я модифицирали в задната част, спомагателната рама, което е намалило масата със 700 грама. Задният шарнир също остава непроменен, а височината на седалката в стандартно изпълнение е 800 мм. Що се отнася до изпускателната система, изглежда внушително, но е с над 2 кг по-лека отпреди. Масата на цялата машина е 264 кг.

Окачването. Компоненти KYB, като при предходното поколение, но модифицирани. Оптимизациите са по-скоро за шосейно каране, отколкото за писта, и няма никакви адаптивни или попу-адаптивни системи, за да се запази цената на байка относително ниска.

Спирачките. Осезаемо по-мощна система Brembo Stylema с 4-бутални апарати и 320-милиметрови доскове отпред. Отзад работи апарат Nissin. С новия 6-осен сензор би следвало спирането да е още по-сигурно, предвид и вече споменатия ‘cornering ABS’.

Дизайна. Този на контролните уреди ни допада изключително много, защото запазва големите аналогови скоростомер и оборотомер. Стрелките тръгват от 6 часа́, циферблатите изглеждат внушително, като между тях все пак е сместен и LCD екран за управление на електрониката.

Дизайнът на самия мотор много напомня на този на предходното поколение. Както и на първото, всъщност, знай-вече заради извивката на предницата и характерната гърбица. Тук обаче всичко е оптимизирано в аеро тунел и байкът е още по-обтекаем и защитаващ каращия. Нашето мнение? Изглежда съвременен и същевременно някак си носталгично интерпретиращ предходните генерации. Тоест – жестоко!

Супер, а цената? Все още нямаме тази за България, но MCN имат за Великобритания, която там е 16 499 паунда. Което прави малко под 37 хил. лв. Но това все пак е… извън Европейския съюз и друг пазар, за нашата цена ще почакаме още малко.

• Tweet
• Pin it
• Share