Тест: новият Opel Mokka

Галерия с 13 снимки.

07 Jun 2021

Най-очевидната новост на… новия Opel Mokka е дизайна. Той е първата кола на марката в този по-остър и правоъгълен стил, но не по-малко важно е, че автомобилът е проектиран на изцяло нова база, на платформа, която споделя с актуалната Corsa, дотук логично и нищо изненадващо, както и с… Peugeot 2008, Citroen C4 и още модели на PSA.

За незапознатите, Opel вече е част от новосформираната група Stellantis, обединение между Fiat Chrysler Automobiles и PSA Group. Поредното окрупняване с цел намаляване на производствените разходи и увеличаване на печалбата. Какъв обаче е крайният резултат по отношение на самите продукти? Карам новата Mokka и размишлявам по темата.

Mokka отвън. Физиономията прилича малко на Manta. Даже, за да могат да забележат това и не толкова абстрактно мислещите хора, Opel направи електрическа концепция наречена със сложното Opel Manta GSe ElektroMOD. Една единствена шоу кола с цел привличане на вниманието и промотиране на новия дизайн и новата Mokka.

Определено ми харесва кубичният дизайн, острите линии, тънките светлини в двата края, както и свежите цветове. Категорично е много по-‘lifestyle’, позициониране, в което Opel се опита да намести симпатичния Adam, но доста неуспешно. С формите на компактен кросоувър, тази задача определено е доста по-изпълнима, това се знае в Opel и резултатът именно Mokka.

Особено впечатляващ цвят е зеленият ‘Matcha Green’, идващ от едноименния зелен чай. Кола кръстена на кафе с име на чай? Интересна комбинация. Може да си изберете и различен цвят за покрива, бял, червен или черен, покриващ и част от A-колонките, по цялата им дължина. Даже и предният капак може да е черен, в стил Manta.

Готините форми могат да ви излъжат, че автомобилът е по-голям отколкото всъщност е. Дълъг е 4,15 см, с цели 12,5 см по-малко от предходното поколение, а междуосието е 2557 мм, с почти 2 см по-голямо от това при актуалната Corsa F. Най-големите джанти с 18-инчови, седят супер на този калибър купе, а най-малките лети са 16-инча, като най-базовото ниво е със стоманени колела със същия размер.

Нивата на оборудване са на практика шест, базовото Mokka, Edition, Elegance, GS Line, GS Line+ и топ изпълнението Ultimate. Естествено, визията на модела много зависи от тях. За да добиете някаква представа, бялата коала от галерията e GT Line, с червените арки отстрани и боядисани в черно емблеми моделни означения. Зелената пък е електрическата Mokka-e… е във върховата форма Ultimate.

Mokka отвътре. Лесни за управление функции и много различен подход от този на Peugeot. Докато при 2008 имате малък и ъгловат волан, 3D дисплей за важните неща над обръча му и управление на климатика през централния дисплей, то при Opel нещата са доста по-класически, с физически копчета за температурата, силата на духане и така нататък.

Харесва ми също, че централната конзола е леко обърната към водача. Не знам дали ъгълът е 7 градуса, като при BMW, но разположението улеснява ползването на бутоните и дисплея. Дисплей има и зад волана, като той е по-малък във всички нива и „пълноразмерен“, малко над 30 см диагонал (12 инча) в най-високото Ultimate, който може де добави като опция при по-ниските.

Дигиталното табло не може да се персонализира, количеството информация не е особено много. От Opel казват, че това е умишлено, че дават „само най-необходимото“, че е вид „детокс“ пише в прессъобщението. Което не е лоша идея, само да бяха направили показателите малко по-едри – окръжностите на оборотомера, температурата на водата и нивото на горивото, сякаш ги е срам да се разгърнат на големия дисплей. Централният е окей, но не ми допада решението на Opel да обединят двата екрана с обща бленда от пиано лак, подобно на VW в новия Golf.

Друга забележка може да е качеството/твърдостта на пластмасите. Трудно ще намерите меки повърхности, но пък панелите изглеждат сглобени здраво, нищо не тропа или скърца, което щеше да се усети особено в доста тихата Mokka-e. Плюс, освен интуитивното боравене с копчетата и дисплеите, е пространството. Mokka е окей дори на втория ред, стига да не сте високи над 1,90 метра, а багажникът е с вместимост от 350 до 1105 литра, когато изберете кола с ДВГ. При ел. версията е малко по-малък, 310-1060 литра.

Mokka напътя. Кара се доста лесно, габаритите се съобразяват без особено замисляне дори човек да е свикнал колата. Което е супер при паркиране, където има опция и за 360-градусова система от камери, но видимостта без тях също е окей. Бензиновите мотори са от 1,2-литровата 3-цилиндрова серия на PSA, като мощностите са 100 или 130 к.с., а дизелът е 1,5 с 4 цилиндъра и 110 коня. По-мощният бензин може да се вземе и с 8-степенен автоматик, който обаче е жалко, че не се предлага за нафтовото изпълнение. Кутията е на японците от Aisin и е окей, със замисляния при резки ускорения, но генерално с прилично действие, на което много малко хора биха намерили недостатъци.

По отношение на динамиката, не очаквайте особено усещане за спорт, макар че 130-конната версия се движи уверено приятно, което не е чудно предвид относително ниската маса за Mokka. При 2008 бях изненадан, че колите са толкова леки, тук също е така – собствена маса от 1,2 тона е в плюс за разхода, както и за лекотата на управлението. Ускорението 0-100 е между 10,6 сек (100 коня) и 9,2 сек (130 коня), а на дизела – 10,2 сек. Електрическата Mokka-e е най-бърза до сто, но не очаквайте постижения в стил Tesla – сто стават за 9 секунди, което е окей, но по-важното е, че спринтът 0-50 е доста добър, а реално той е полезният в града.

При движение на магистрала с Peugeot 208 се налагаха постоянни корекции с волана, заради вятъра и лекотата на конструкцията. Opel версията на окачването обаче явно е по-компетентна за каране по права линия и с по-висока скорост. Колата уверено следва зададеното направление и не нервничи толкова, колкото френския си братовчед с емблема лъвче. Возията не толкова комфортна, колкото при Citroen C4, но абсолютно прилична дори и 18-ки, така че и тук колата е добре. Важно уточнение обаче е, че Mokka-e тежи с почти 400 кг повече от слабия бензинов вариант. Което резултира в по-масивно усещане зад волана и още по-добро водене по права линия. Масата е съсредоточена в пода на колата, така че и резките смени на посоката не водят до страшни ситуации.

Немците са положили усилия и за обезшумяване на купето, което се усеща. Казвам немците, защото въпреки PSA платформата си и производството в Пойси, Франция, Opel продължава да разработва автомобилите си и в развойния център на марката в Рюселсхайм. Това е особено осезаемо при електрическата кола, където няма шумове от мотора.

Пробегът на ел. модификацията официално е 313-324 км по WLTP, но реалния е около 150-260 км, което пак е окей за батерия с капацитет 50 кВтч. Зарежда се с до 100 кВт мощност, което отнема половин час до 80% от празна батерия. С 11-киловатова домашна станция са необходими малко над 5 часа, а с масовите 50-киловатови платени установки ще ви трябва около час до почти пълна батерия.

Цените на Mokka. Най-постната версия Base или Mokka, с ръчка и 100 бензинови коня, започва от 34 835 лв., а тази със 130 коня е с около 2600 лв. по-скъпа. Същата, но с автомат вече започва от над 40 хил., като нивото, колите, които вероятно ще ви харесат са от третото ниво Elegance нагоре. Тук говорим за цени между 39 и 43 хил. лв., а по-ефектните са от следващото GT Line, в диапазона 43-46 хил. Най-скъпата Mokka е в нивото Ultimate и се продава за малко над 51 хил. лв. Mokka-e обаче е осезаемо по-скъпа, като там нивата са само 4, започващи от Edition до Ultimate. Тук говорим за суми от 67 хил. до почти 78 хил. лв., за кола с всички екстри.

Заключение. Определено свеж, сполучлив и модерен дизайн, който е комбиниран с по-традиционни решения в интериора. Второто отличава колата от своите френски братя Peugeot 2008 и Citroen C4, което е добре. Изработката също е добра, а пробегът на ел. версия е приличен за големината на батерията. Дали ми харесва новата Mokka? Генерално да. Не ми харесват обаче пластмасите в салона, както и цената на Mokka-е. Намирам я за приятна алтернатива на останалите в сегмента и надежда за съживяване на Opel, след трудните моменти, които марката не заслужаваше.