Какво е да изминеш около 1700 км за 24 часа, с… карт! Или точно 1576 обиколки


21 Jun 2021

Хиляда и седемстотин километра си е доста каране, дори когато се изминават с луксозен автомобил. А в Sodi SR4, машинката за картинг, няма нищо луксозно, няма серво, единствените „опции“ са да си регулирате ъгъла/отдалечеността на педалите и отдалечеността на седалката. Няма дори окачване, не и с амортисьори. За да завие хубаво – разбирайте най-бързо и без свирене на гуми -, трябва буквално да натиснете карта… с ребрата си.

Няма диференциал, затова пилотът играе ролята и на разпределител на тежестта. Принципът на завиване тук е в пълна противоположност на този при мотоциклетите. Докато там каращият „ляга“ в посоката на завоя, при картинга се натиска на външните гуми, за повече сцепление, по-висока устойчивост на странично ускорение и най-вече, поврътливост.

А това боли. В моя случай, около две седмици след първото ми 24-часово състезание, защото си мислех, че аматьор като мен не се нуждае от кори за гръдния кош, каквито носят „протата“. Тази година коригирах грешката с… малко по-малка грешка – карах с мека защитна жилетка. Боли ме вече седмица, но малко по-малко отпреди.

Направих това въведение и отклонение за всички, които не са особено наясно с картинга, защото тези неща бяха интересни за самия мен, когато ги научавах. И сега са интересни, а тазгодишното издание на „ЕКО 24 часа на България“ бе дори по-грандиозно от предходното.

Имаше 41 карта на пистата. Ако се наредят всички в редица, това са 78 метра кртинги! Караха ги 250 пилоти от 16 националности, като сред тях бе и моята неопитна персона, в отбора на „Еко и приятели“. Карах заедно с Митко Пешев от „Ауто Билд България“, Митко Пунев от „Спортал“, още колеги от медиите, Данчо, нашият капитан и мотор на тима, както и Пепи, спечелил мястото си чрез томбола и бързо каране.

Как се класирахме? Предпоследни, сериозен напредък спрямо „одъняването“ на класацията в предходното издание. Още повече, че карахме в по-тежката и бавна категория, така че се представихме достойно. Класовете бяха два – Gold, над 94 кг и Pro, над 84. Над, защото всеки състезател „изравнява“ с тежести, това което му липсва, като телесна маса, за да бъде минимум толкова, колкото е лимита на класа му. По време на дълго каране спокойно може да се свали килограм.

Колко кара всеки? Има правила – най-малко 15 минути, най-много 70 минути. Смените стават в бокса, в който има минимално време за престой от 105 секунди. Излезеш ли по-рано търпиш наказание. Влезеш ли по-бързо, пак те наказват, също ако закачиш и загражденията или ако… се удариш в металната рамка на входа на бокса, която дори бе съборена от състезател, но това е друга тема. Та, всеки карт прекарва по около 1 мин и 40-ина сек. в бокса, като всеки отвор е задължен да направи минимум 30 влизания за 24-те часа.

Надпреварата е супер интересна, особено ако сте с по-малко пилоти в отбор. Нашия бе с повече, 8 на брой, но точно това беше и забавното в нашия тим, който се бори достойно да завърши. Победихме т.н. „Отбор на звездите“ в чиито редици влизаха Данчо Йовчев, Краси Георгиев, Владо Арабаджиев (шампион по картинг и единствения карал в тестове за F1!). При звездите бе и Калоян Върбицалиев, който е про и мачка чужденци дори в Италия. Рафи Бохосян също кара, както и Ангел Караньотов и Григор Григоров.

Другите? В нашата „Златна“ (разбирайте тежка, но не по бързина, а по маша) категория, първи се класираха швейцарците от Eiriz Racing Suisse 3, втори нашите хора от Pro Racing Team Bulgaria, a трети – Beokart racing Serbia. Групата на бързаците (леките) оглавиха французите от MRK Pro, втори бяха Kart&Diem Pro, пак от Франция, а третото място на почетната стълбичка бе облято със шампанско от Eiriz Racing Suisse 2.

Кога ще има пак? „ЕКО 24 часа на България” e част от Европейския картинг шампионат за издръжливост, който ще продължи с още два старта. Единият е на 29 август, „ЕКО 8 часа на България", на писта „Пауталия“ в Кюстендил, а на 2-3 октомври следва още един 24-часов маратон, отоново в Хасково.

Супер симатяга!