Tardigrade е космочески мотоциклет, вдъхновен от лунохода

Галерия с 14 снимки.

08 Oct 2021

Ако Бъз Олдрин беше подкарал мотоциклет на луната, то е много вероятно машината да изглеждаше така. Тя обаче не е дело на NASA, а на немското ателие Hookie Co., макар че историята ѝ е малко по-заплетена.

Началото на този проект са скиците на руския дизайнер Андрю Фабишевски, които той публикува в платформата behance.net през ноември 2020-та. Концепцията пленява въображението на Нико Мюлер, основателя на Hookie Co. и това е началото на един от най-радикалните мотоциклетни проекти, които някога съм виждал.

„Концептуалните скици на Андрю ме спечелиха моментално,“ казва Мюлер. „И след няколко обаждания, вече имах неговото одобрение да започнем изработката на тази изумителна машина. Изображенията не бяха детайлни, нито в правилния мащаб, така че началото бе поставено със софтуера Auto Fusion 360 - проектирахме Tardigrade от нулата.“

Процес, който отнема цели шест месеца, а самата изработка – още три. Всичко се случва в Дрезден, като финансовa подкрепа се намира от Puraglobe Syntainics, заради което може да видите логото на фирмата на самия байк.

Сърцето на Tardigrade обаче е шведско, дело на марката CAKE. Или по-скоро сърцата, защото мотоциклетът се задвижва от две електрически главини. В материала на Bikeexif.com не цитират показатели, като мощност и пробег.

„Основната рамка, шарнирът и вилката са изработени от 10-милиметров алуминий рязан с лазер,“ казва Мюлер. „Екзоскелета, осите и зъбчатките направих сам“. CAKE главините са фрезовани от алуминиева сплав 7075, която се използва в самолетостроенето, а лагерите са SKF. А всички едри части, като кормилната конзола и капаците на колелата, са 3D принтове.

Колелата са особено интересни. Самите главини са заварени за алуминиеви плочи с дебелина 5 мм, стените на колелата са с дебелина 2 мм, дизайнът им създава усещане за лекота, но всъщност за доста здрави и без проблем издържат 140-килограмовата машина.

„Гумите също бяха предизвикателство,“ споделя Мюлер. „Няколко фирми харесаха идеята, но никоя не искаше да се захване с производството им“. Въпросната идея била за полиуретанови принтове, като накрая, след няколко разговора с д-р Ива Бадер от DuPont, Нико решава да ги направи с 3D принт техника от Кевлар. Всяка „гума“ е съставена от 12 отделни парчета, а за защита от UV лъчите, е покрита с алуминий.

Управлението на „извънземния“ мотоциклет е изцяло електронно. При кормилото е и използва потенциометър. Той, чрез софтуер, комуникира с електромотор и ремък при вилката, който реално я върти. Това надали е най-доброто решение, но чрез него се постига и тази космическа визия. И като споменах „космос“, редно е да уточня и защо моторът се казва Tardigrade.

На български това са Бавноходки, които – редове от Wikipedia, са – „билатерално симетрични, микроскопични безгръбначни организми. Описани са около 1000 вида бавноходки, които се срещат от Хималаите до морските дълбини и от полярните ширини до екватора.“ Супер.

Реално, тези малки същества приличат на торбичка за прахосмукачка в лицето, ако въобще може да се нарече така най-предната им част, но по-важното е, че Бавноходките могат да оцелеят във вакуума на космоса. Готина аналогия, а визията на машината, очевидно, е вдъхновена от т.н. лунен ровър или колата, която служи на астронавтите в последните три мисии Apollo – 15, 16, 17, през 1971-ва и 1972-ра.