Това е забравеният 12,3-литров V16 с 4 турбини, който развива 4515 к.с.


10 Oct 2021

Помните ли Devel Sixteen? Онзи абсурден проект, който бе показан на изложението в Дубай през 2013-та? Колата, която обещаваше да може да прави 0-100 км/ч за 2 секунди и да развива… 560 км/ч? Хах. Смешно, нали? Мен лично ме накара да се усмихна и да напиша материал със заглавие „Най-мощната автомобилна лъжа в движение: 5000-конният Devel Sixteen и няколко причини, поради които тази кола е пълен бъзик.“ Днес обаче попаднах на любопитен материал на ‘Road & Track’ от 2017-та, които са посетили работилницата, в която се разработва чудовищният двигател на Devel. А той самият далеч не е бъзик.

Моторът е реален, макар и вероятно в момента работата по него да е замразена. Също, надали се е стигнало до бързи тестове в автомобила, но публикацията на американката медия е интересна и добавя реалност в иначе вялия проект. Дубайските инвеститори са се обърнали към ‘Steve Morris Engines’, като самият Стив Морис не знае защо са избрали именно него. Макар, че той има зад гърба си доста сериозни проекти, предимно за драг, като например Camaro с 3500 коня.

„В началото те [инвеститорите] си мислеха, че ще е доста по-лесно,“ казва Стив пред ‘Road & Track’. „Искаха да е V16 и да е с четири турбини, и това реално бяха единствените параметри, които ми зададоха,“ споделя американският двигателен специалист. „А, да, и искаха да развива 5000 коня.“

И, противно на предположенията на много хора, гигантският агрегат не е просто два Chevy LS V8 свързани един за друг. Макар, че Стив не крие, че има доста сходства между LS-ките и големия V16, тъй като в работилницата му познават доста добре тази платформа. Така, че да, това е машина с ъгъл между цилиндрите от 90 градуса, с по два клапана на цилиндър и „пушрод“ система.

Проектирането на коляновият вал е било особено трудно. Бил е необходим ъгъл на запалване от 45 градуса, за да се избегне палене на два цилиндъра едновременно, което би взривило мотора. „Буквално взех лист хартия и химикалка и седнах да размишлявам,“ казва Стив.

„Всичко тръгна от този вал, който се оказа с дължина 48 инча (почти 122 см). Трябваше да бъде фрезован, поръчахме го на специализирано ателие, откъдето първоначално ни се изсмяха, мислеха си, че се шегуваме“, споделя Морис. „После последва фрезоването на блока от къс алуминий с дължина 48 инча, който сам по себе си струваше 13 хил. долара. Свалихме около 160 килограма с фрезата“.

Конструкцията е с водна риза, мазането е със сух картер, а разстоянието между двете четворки цилиндри във всяка банка, е заради сериозния лагер долу на вала. Турбините са с диаметър 81 мм, а разположението на периферията на мотора, което ще видите във видеото, е само за целите на дино тестовете. Планът е в колата да седи по различен начин, макар че вече може и да не се стигне до финален монтаж.

Без значение, SME провеждат тестове през 2017-та и резултатите са обещаващи. При 0,2 бара налягане и 3000 об/мин, моторът генерира 1424 Нм въртящ момент. А за да постигнат целевите 5000 к.с., трябват високи обороти. „Ако исках, щях да го направя да генерира 4750 Нм при 4000 об/мин. Но това е  много тежко за машината, в случая по-високите обороти я спасяват,“ казва Стив Морис.

Той изчислява, че при 2,5 бара ще му трябват 6900 оборота за генериране на 5000 к.с. Засега максималното постижение на стенда е 4515 коня при същите 6900 об/мин, което довежда до логичния ход за повишаване на оборотите. Целта вече е 8000, но това не е възможно без подсилване на машината.

Което може и да не се случи никога, поради застоя на проекта. Но този агрегат е факт и е страхотен. А относно звука? „Изумително е колко преобладаващ е звука на турбините,“ казва Стив. „Моторът е учудващо тих за мощността си. И не се заблуждавам, че се конкурирам с Ferrari или Lamborghini. Тук целта е много конски сили. И толкова. Ще задвижва мощно, но дали ще пее, като V12 на Ferrari? Не. Нашият проект не е направен за това, нито са ме наели с тази цел“.

 

Фенове сме! A вие?