Това е чаровната TC20, Zastava 750, превърната в електрически “Abarth”

Zastava, Abarth? На ток? Проектът е интересен и не много популярен, поне не у нас. Разбрах за него от създателя му Милорад Китановски, с който се срещнах за да ми разкаже за идеята и за предизвикателствата, който не са малко. Една от тях е разработката и сертифицирането на машините. По същество проектът е ‘restomod’, определение наложило се през последните десетина и повече години, но реализирането на такъв не е толкова лесен, колкото може би се струва.

Един от проблемите е сертифицирането на завършената кола. Направена в гараж от г-н Качваш Се И Караш не върши работа пред европейското законодателство, затова Милорад е възложил R&D-то на немската Kessler Energy GmbH. Започнал е с реставрирано от гол метал старо купе, което изпратил в Германия. Там Kessler наместили частите подобаващо, с измервания и модификации, включително подсилване, ново окачване и дискови спирачки. По този начин всяка следваща сглобена кола автоматично получава печат от TÜV и зелена светлина навсякъде в Европа. Тоест, гаранция за сигурност, качество и, не на последно място – условия за безпроблемна регистрация.

Това е първата комплексна тънкост. Втората е внимателният избор на модел за база. Zas 750 (да не се бърка със ZAZ) не е случаен избор, направен по няколко причини. Конструкцията е лека, а това е важно за ефективността на EV задвижването. Май е относително аеродинамичен, със сигурност прост, определено, симпатичен и носи със себе си ретро-носталгични нотки. И моделът е масов, правен в различни държави, под различни лицензи.

Zastava 750 се произвежда от 1962-ра в Крагуевац, днешна Сърбия, по лиценз на Fiat 600. Колата е по-дълга от оригинала и се задвижва от 767-кубиков мотор със 25 к.с., но е имало и „наточена“ версия 750 SE с цели 30 коня. Колите на Милорад са по-мощни, но за това по-надолу. Прави се до 1985, а самата марка Zastava престава да съществува през 2008 г.

За съжаление, но това е и следващата тънкост – никой не може да предяви иск на база лиценз, авторски права и т.н., тъй като компанията не функционира. Ако направите електрическо Porsche 911 например, рискувате да получите притеснителен имейл от Щутгарт. И за този казус си има вратички, но темата е друга. На база всички тези фактори и съображения, проектът ZAS Electric Drive е факт.

Гамата включва три модела – базовият G20 с визия на оригинала, TC20 донякъде пресъздаващ Fiat-Abarth 750 и топ спецификацията, която е визуална реплика на Abarth 1000 TCR, онзи с фиксирано отворения заден капак. Тя се казва TCR20.

Технически моделите са почти напълно идентични. Моторът е Adrenalin G20 с мощност 27 к.с. (20 кВт) и 75 Нм максимален въртящ момент. Напълно адекватни за масата от 600 кг, която реално е с около 40 по-малко от тази на оригиналната Zastava 750. Батерията е LiNMC с капацитет 10 кВтч и осигурява пробег от около 150 км, а зареждането е с Type 2 конектор и отнема около 3 часа от 0-100%.

Динамика? Ограничени са на 120 км, с изключение на TCR20, която е „развързана“ до 160 км/ч и разполага с регулируемо окачване. Задвижванет е на задните колела, има и рекуперация на енергията при спиране. Всички правят 0-100 км/ч за 10 секунди – не е уау и в стил ‘Tesla’, но идеята на тези возила е съвсем различна. И има ръчна скоростна кутия. О, да!

„Технически колата не се нуждае от 4-степенната механична кутия, но решихме да я оставим,“ казва Милорад. Защото, защо не? Така духът на оригинала е по-силен, а и електричеките „със скорости“ не са много. Още информация може да намерите на https://zas-electric.com/

• Tweet
• Pin it
• Share