Преди 60 години Mini печели рали 'Монте Карло' за първи път

3 снимки

Тези дни се навършват 60 години от един от най-грандиозните успехи в историята на международния автомобилен спорт. С ирландеца Патрик „Пади“ Хопкърк зад волана, Mini Cooper S печели генералното класиране на рали "Монте Карло". Късмет? Съвпадение? Приумица на съдбата? По-скоро не, защото следват още две победи на Монте и много други успехи до края на 60-те години. Поглеждайки назад, причините за това са няколко: модерни технологии, върхови пилоти, нови логистични стандарти.

„Победата на Пади Хопкърк с Mini Cooper S през 1964 г. бележи повратна точка в историята на Mini. Тя доказва, че Mini е не само очарователна градска кола, но също така се радва на голям успех в моторните спортове. Тази традиция и страст към състезанията – наследството на MINI все още се усеща в нашите модели и до днес. Моторните спортове оформиха Mini и винаги ще останат важна част от нашата ДНК," казва Щефани Вурст, ръководител на MINI.

В края на 50-те години на миналия век майсторите на рали-спорта най-често се състезават с големи автомобили с висока мощност, през английските гори, през високопланинските проходи на Франция или от Лиеж до София и обратно. Austin Healey и Ford Falcon са еталон и доминират в рали-спорта. Но не са особено подходящи за всекидневието. През това време по поръчка на British Motor Corporation (BMC) Алек Исигонис създава най-модерният автомобил на своето време: когато дебютира през 1959 г. със своя напречен двигател и задвижване на предните колела, classic Mini отговаря на стандарта за малки автомобили, който е все още валиден и до днес.

През 1960 г. е създадено първото Mini Cooper – с внушителните 55 к.с. вместо 34 к.с. на първото Mini от 1959 г. Още през 1961 г. Mini Cooper с дължина само 3 метра обръща с главата надолу света на обичащите скоростта водачи. То демократизира скоростта. Защото от този момент и не толкова заможните автомобилисти могат да се движат бързо както и собствениците на чистокръвни спортни автомобили или лимузини с много конски сили. А по рали отсечките и състезателните писти трофеите печелят малките бегачки с техните почти филигранни 10-инчови колела.

През май 1962 г. класическото Mini за първи път влиза в списъка на победителите на международно рали събитие. На международното Tulip Rally, което преминава от холандската община Нордвейк до Френската Ривиера и обратно, Пат Мос, сестра на четирикратния вицесветовен шампион и 16-кратен носител на Голямата награда Стърлинг Мос, постига най-доброто време с класическо Mini Cooper.

И все пак успехът в генералното класиране на "Монте Карло" през 1964 г. е голяма изненада за състезателите - конкуренцията изглежда твърде силна. 277 автомобила застават на старта при 33-ото издание на може би най-известното рали в света. Прецизната подготовка и метеорологичните условия с много лед и сняг са в полза на класическото Mini. И така за една нощ аутсайдерът и ужасът за фаворитите се превръща не само в любимец на публиката, но и в легенда на моторните спортове.

Класическото Mini продължава да доминира в рали Монте Карло и през следващите години. Тимо Макинен печели с голяма преднина само година по-късно. Помага и увеличаването на работния обем до 1275 кубически сантиметра. Макинен е единственият участник, който не получава наказателни точки по цялата дистанция. Въпреки тоновете сняг и лед, организаторите са планирали второ нощно състезание през Приморските Алпи. То изобщо не затруднява Макинен и неговото Mini Cooper S и те спечелват пет от шестте специални етапа във финалния кръг.

През 1966 г. следва и вероятно ултимативният триумф, когато пилотите на Mini заемат първите три места. Ръководството на състезанието дисквалифицира и трите автомобила заради предполагаемо несъответстваща на регламента технология на светлините - включваща характерните допълнителни фарове на радиаторната решетка, които и до днес са един от най-популярните аксесоари в гамата на марката. Дори френските рали ентусиасти са засрамени от дисквалификацията. Това само подчертава легендарния статус на класическото Mini. Оттогава нататък Аалтонен, Макинен и Хопкърк са смятани за „тримата мускетари“ – и продажбите на класическото Mini скачат до небето. През 1967 г. Аалтонен постига цялостна победа - и все пак започва да се очертава краят на една ера. На следващата година Вик Елфорд спечели с Porsche 911 - Аалтонен спасява честта на класическото Mini с трето място.

• Tweet
• Pin it
• Share