Тествахме новото Suzuki Swift

  • Галерия с девет снимки Галерия с девет снимки

20 May 2024

Заедно с Vitara хечбекът Swift е най-популярният модел на Suzuki у нас, както като нов, така и като употребяван модел. Ето защо премиерата на новото поколение се очакваше с интерес. Пред вас е четвъртото издание Swift, което тествахме по живописен маршрут в покрайнините на гръцката столица Атина.

Как така четвърто поколение!?

Всъщност Swift се произвежда от 1984 г., но първите две поколения (до 2003 г.) носят означението Swift само в Европа, докато в Япония хечът е известен с името Cultus. Ето защо Suzuki брои за първо поколение едва това издание, което глобално се нарича Swift и се появява през 2004 г. – това е познатата у нас заоблена версия. Ето защо новият модел е четвъртото поколение Swift.

И какви са разликите спрямо предшественика?

Макар платформата да е запазена същата, Swift е получил изцяло нов двигател. На мястото на стария 1,2-литров 4-цилиндров двигател K12D откриваме 1,2-литров 3-цилиндров Z12E. Мощността му е идентична – 83 к.с. (поради законодателни причини, свързани с пазари извън Европа, на хартия се води 82 коня), но тя се достига при по-ниски обороти – 5700 об/мин сега спрямо 6000 об/мин при 4-цилиндровия двигател. Въртящият момент е много леко увеличен – 112 спрямо 107 Нм, но при 4500 об/мин, докато преди върхът му се достигаше при 2800 об/мин.

Какво друго освен двигателя?

Инженерите са работили по окачването и са намалили накланянето в завой в сравнение с предното поколение, без да навредят на мекотата му. Така че Swift се държи доста добре по лоши пътища и неравности. Освен това е по-добре обезшумен. 

В мултимедийната система е интегрирана камера, която следи лицето ви за следи от умора, така че Swift може да ви предложи да изпиете едно кафе, ако започнете да се прозявате зад волана. Всички варианти ще се правят в Япония, което вероятно ще се хареса на почитателите на марката – няма изнесено производство в Индия или където и да е…

Какви двигатели има?

Има само една възможност – хибрид на базата на споменатия 1,2-литров мотор. Системата основно разчита на двигателя с вътрешно горене. Всъщност под седалката на водача има една допълнителна 12-волтова батерия (едва 3 Ah), която е свързана с интегриран стартер генератор. Цялата хибридна система е съвсем малка (тежи едва 7 кг) и не играе значителна рокля – осигурява миниатюрните 3 к.с., но цели 60 Нм. Тя подпомага двигателя при ускорение и се зарежда от спирачките, но не предлага движение изцяло на ток и почти не се усеща при управление.

Средният разход на гориво е 4,4 л/100 км (ние постигнахме дори по-нисък по крайбрежните пътища в Атика). Ускорението до 100 км/ч отнема 12,5 секунди.

Харесва ли ви дизайнът?

Всъщност новата предна решетка е по-малка от използваната досега, но преместването на емблемата (отгоре) и на регистрационния номер (отдолу) правят муцуната да изглежда доста по-различна. Ще кажем само, че на живо колата изглежда доста по-добре, отколкото на снимки.

За щастие Suzuki предлага няколко доста свежи цвята, които да заменят обичайното сиво и черно, с които е пълен българският автопарк. Това включва синият металик Frontier Blue Pearl, на който може да завидят и дизайнерите на Rolls-Royce – по това трислойно лаково покритие е работено в продължение на седем години, като за вдъхновение са послужили реките, езерата и моретата на Япония. На този фон би било жалко да не си миете колата редовно…

 

Как е на пътя?

Всъщност е учудващо забавна за каране. Кратката ни среща с колата по крайбрежните пътища в района на нос Сунион (развалините на прословутия храм на Посейдон действително са много впечатляващи на живо) не са достатъчни за подробно ревю, но ни позволиха да се запознаем с колата преди да дойде у нас официално след няколко седмици (в началото на юни Suzuki очаква първите екземпляри да пристигнат в България) и да я тестваме подробно. Ако сте по-енергични със скоростния лост липсата на мощност не се усеща, а ниското тегло предлага приятно усещане в завоите – нещо, което все по-рядко изпитваме в епохата на 2-тонните хечове.

Ще изпревари ли Porsche 911?

Както може да предположите, атмосферният 1,2-литров 3-цилиндров двигател не блести с особена динамика и потенциал за ускорение (12,5 секунди до 100 км/ч са цяла вечност). Въпреки това ускорението при потегляне от светофар е достатъчно, а 5-степенната ръчка върши работата си адекватно и меко. На по-късен етап се очаква и вариант със CVT, но не сме особени почитатели на този тип кутии.

Икономичен ли е?

Да! Съчетанието на екстремно ниска маса (920 кг за базовата версия) с атмосферен мотор с хибридна асистенция е гаранция за смешно нисък разход на гориво – официално 4,4 л/100 км, който всъщност се оказа и реален при извънградско в рамките на ограниченията на скоростта. При спускане двигателят не се изключва, но хибридната система зарежда батерията. Има и рекуперация от спирачките.

Има ли голям дисплей?

Да, при това 9-инчовият екран е базов и за трите нива на оборудване (GL, GL+, GLX). 9-инчов, качен високо горе, за да е на нивото на очите на водача. Не реагира особено бързо, но пък е прегледен и менютата са интуитивни. Поддържа Android Auto и Apple CarPlay, при това без необходимост от кабел, което е много удобно.

Климатикът (автоматичен в най-високото ниво GLX, иначе механичен с дигитални означения на отделен малък дисплей) се управлява с класически бутони, което е супер – не харесваме тенденцията за извеждане на всички функции в сензорния екран.

Кое ни хареса?

Swift си остава олдскул малка кола – атмосферен мотор, ниско тегло, лесна за свикване. В епохата на все по-масови електромобили може да изглежда като нещо от минала епоха, но много клиенти търсят точно това – удобен и практичен малък модел, вместо скъп и спиращ на всеки 200 км за зареждане електромобил.

В някои отношения новият Swift прилича на сериозно обновяване на предшественика си – инженерите са се вслушали в клиентите за това какво да подобрят – шумоизолацията, материалите в интериора, мултимедията, камерата за паркиране назад с добавени сензори. Добавени са и истински дръжки на задните врати вместо скритите при предшественика, което ни допада.

Кое не ни хареса?

Поради наличието на батерия под седалката на водача, тя не може да се свали съвсем ниско и това няма да се хареса на водачи, високи над 185 см. 

Размерът на багажника от 265 литра е същият като при предшественика. Не е зле, но в класа има и доста по-обемни багажници. Сензорният екран не е от най-бързите.

Асистентът за лентата връща колата в лентата при разсейване, но страда от балканската болест на лошата маркировка, така че изключете този асистент, ако карате по пътища с липсваща или неясна маркировка.

Чуват се слухове, че версията Sport няма да получи наследник при новото поколение. Ако е вярно, това не ни допада…

Колко струва?

За разлика от много други марки, Suzuki предлага три нива на оборудване и това е всичко – без доплащане за отделни екстри, без дълъг списък с допълнително оборудване. Странното е, че базовият вариант (GL) идва с почти всичко – адаптивен круиз контрол, който следи разстоянието до колата отпред, автоматично спиране при опасност, разпознаване на пътните знаци с навигационна функция, автоматични дълги фарове, задържане в лентата, безключово палене, механичен климатик с дисплей.

По-високото ниво GL+ добавя отопление за предните седалки, кожен волан и USB-C жакове за зареждане на устройства, докато GLX има в повече само отопление на задните седалки, автоматичен климатик и някои дреболии.

GL струва 37 хил. лв., като всяко следващо ниво добавя по 3000 лв. отгоре – съответно 40 хил. за GL+, а върховото GLX е 43 хил. лв. Скоро ще може да се поръчат и версии с двойно предаване, като надценката ще бъде 3000 лв. Suzuki вече приема поръчки, а първите клиенти ще получат 1500 лв. допълнителна отстъпка.

Да си го купите ли?

Новият Swift е глътка свеж въздух в епоха, в която малките коли (сбогом, Fiesta) постепенно изчезват, автомобилите масово стават все по-дигитални и предлагат все по-малко връзка с пътя. Swift е аналогов в добрия смисъл на думата, без това да значи, че му липсват задължителните днес асистенти за водача и възможности за свързаност. Swift си е Swift – по-добър от предшественика си, без да е забравил кой е и откъде идва.

Най-достъпният пикап у нас?