Тествахме обновената Alfa Romeo Tonale

Смяната на успешно поколение е неблагодарна работа. Италия го знае най-добре - от златния състав на националния отбор по футбол от 2006 г., световни шампиони с твърд гръбнак и безпощаден характер, до новите лица, които стигнаха до европейската титла през 2021 г. – пътят беше дълъг, неравен и пълен с грешни стъпки. Между двете върхови точки имаше разочарования, пропуснат Мондиал и постоянен въпрос: можеш ли да повториш успеха, без да изгубиш идентичността си? Отговорът дойде, но с много труд.

С Alfa Romeo ситуацията е подобна. Осемдесетте и деветдесетте оставиха сериозно наследство - 75 с механичен характер, 164 с класа и стил, 155 и 156 със състезателни рефлекси, GTV и Spider с емоция в метална форма. Това бяха модели, които те печелят не със чистите цифри, а с пулс – шум, баланс, воля за движение. След такава епоха всяка нова Alfa влиза на терена под лупа. Трябва и да пази „cuore sportivo“, и да играе по новите правила – безопасност, емисии, електрификация.

Точно тук влиза обновеният Tonale. Неговата задача не е просто да е „следващият“ в гамата, а да бъде онзи преходен капитан – да прехвърли духа на 80-те и 90-те в днешния ден, да спечели резултат в лига, където вече всичко се мери с технологии и ефективност, но едновременно с това да запази максимално усещането за “шофьорска” кола. Успешните поколения се сменят трудно.

Дизайн и интериор

Външно Tonale не крещи „нов модел“, а шепне „изпипаните детайли правят разликата“. Предницата носи новия триизмерен и доста изразителен герб на марката – намигване към 33 Stradale и GT 2000. Долните въздухозаборници говорят на същия език като Junior, а страничните отвори са със спортен акцент от Giulia GTA/GTAm. Не знам дали забелязвате, но номерът вече е в средата – за жалост, една от запазените марки на Alfa, регистрационна табела в единия край на бронята, остава в историята заради… актуалните изисквания за сигурност на европейския пазар. Жалко.

Пътната следа е разширена, надвесът отпред – скъсен, а стойката е по-солидна. Джантите са нови: 19-инчови Stile в духа на класиката и 20-инчови Fori – модерна интерпретация на „телефонната шайба“, по-леки от преди. Емблемите отпред и отзад са в черно-бяло, а при вариантите Veloce и Sport Speciale надписът Tonale е черен. Палитрата стига до осем цвята, а нови са цветовете Rosso Brera, Verde Monza и Giallo Ocra, от които някак за естествен избор намирам наситения червен металик. Спортна Alfa в червено е просто класика.

В салона промяната е по-малка, но ясно осезаема. Материалите и текстурите са нови и по-смели: „cannelloni“ седалки в червена кожа или двуцветна черно/бяла Alcantara, допълнени от облицован с Alcantara борд с контрастни шевове. Има фини шевове по табло, панели и подлакътник, а предните седалки предлагат електрическа регулация (8 посоки), вече и с функция вентилация. Подгряват се и воланът, и дюзите на пръскалките – дреболия, но от онези, които помниш в студено утро. Централният тунел е преработен и приютява нов въртящ се селектор на предавките – не съм сигурен дали чисто визуално този елемент се вписва в по-аналоговия кокпит, но от Alfa казват, че такива са били желанията на потребителите. 

Като цяло, това е еволюция по италиански: без фойерверки, но с фини докосвания отвън и отвътре, така че Tonale да изглежда и да се усеща по-зряло. Не гонитба на тенденции, а поддръжка на фамилните гени – с повече ширина в стойката, по-ясен „подпис“ отпред и повече характер в материите отвътре. Така се прави обновление, без да се сменя ДНК.

Задвижване

Под ламарините Tonale прави относително малки корекции. Всички мотори вече са по стандарта Euro 6E-bis, а хибридната логика е препрограмирана - нов Hybrid Control Processor изглажда върховете, скъсява паузите и прави преходите между ДВГ и електромотора практически неусетни. 

В основата е Tonale Ibrida: четирицилиндров 1.5 турбо с променлива геометрия на турбината (VGT), разработка само за Tonale, вече със 175 к.с. Комбинацията е със 7-степенен двоен съединител и предно предаване – 48-волтовата система работи повече като съавтор, отколкото като асистент, подпомагайки потеглянията и запълвайки спадовете в тягата. 

С изненада разбрах, че все още има 1.6 дизел със 130 к.с., също с двоен съединител (6-степенен) и предно предаване. Рационалният избор в гамата, може би – нисък разход, дълъг пробег, без да жертваш типичната за марката директност във волана и спирачките. Много трудно ми е да предположа какъв процент от клиентите ще заложат на тази моторизация, но от Alfa казват, че в Италия прогнозите са за около 40 процента дял на дизела. В България? С оглед на сегашните тенденции бих очаквал много по-нисък процент, но пазарът е динамичен и точни прогнози са трудни.

Върхът в гамата остава Ibrida Plug-In с Q4 задвижване – вече в две степени, 190 и 270 к.с., винаги със 6-степенен автомат. При предходната версия системата съчетаваше 1.3 MultiAir бензин и 90-кВ електромотор на задния мост с батерия 15.5 кВтч – шаблон, който Alfa Romeo запазва като концепция при обновлението, а сега надгражда с по-фина калибрация и два ясни силови профила. Резултатът е Tonale, което може да бъде и тих градски хибрид, и стегнато AWD изпълнение за планински пътища – в зависимост от това кой режим избереш.

Технологии и оборудване

Технологиите в обновения Tonale не блестят заради каталожни акроними, а защото са подчинени на идеята за по-малко търкане между шофьора и колата. Интерфейсът е изцяло дигитален - 12,3-инчовият „Telescope“ приборен панел работи в тандем с 10,25-инчовия Alfa Connect – бърз, с персонализируеми екрани, безжични Apple CarPlay/Android Auto и OTA ъпдейти. Усетът е като при смартфон, но с италиански акцент и логика, която не те кара да се ръчкаш в подменюта излишно. 

Комфортът е подплатен с детайли, които правят дългия ден да се усеща по-малко изморителен: аудио Harman Kardon 470 вата с 14 говорителя и субуфер, безжично зареждане за телефон с охлаждане, hands-free електрически капак на багажника, двузонов климатик с AQS сензор, електрохромни огледала, както и отопляеми и вентилирани предни седалки. Това са от онези невидими екстри, които усещаш най-вече когато ги няма.

Подреждането по нива е станало по-ясно: Tonale, Sprint, Ti и Veloce, плюс серията Sport Speciale за старта на продажбите. Още базовото ниво идва богато оборудвано – LED светлини и дигиталният комплект дисплеи – а Sprint добавя навигация и стилистични щрихи. Ti издига комфорта с кожени седалки (електрически, отопляеми и вентилирани) и алуминиеви пера зад волана (със страхотна изработка, впрочем). Veloce е „острият“ пакет: full LED matrix фарове, червени апарати Brembo и електронно управлявани амортисьори DSV – фината настройка между стабилност и комфорт, която прави разликата на неравен път. Sport Speciale вдига шоуто с двуцветна Alcantara и специфични детайли.

Философията на Alfa е проста – не искаме да съзадем компютър на колела, а автомобил, който има всички необходими електронни асистенти, но без те да отнемат от приятното усещане зад волана. Как работи всичко това? Без натрапчиви намеси от системите за сигурност, бърза и лесна деактивация на някои от по-досадните помощници и – най-важното – без досадни звукови сигнализации. Звучи като нещо незначително, но прекарайте повече време в постоянно сигнализиращ за какво ли не интериор и ще заобичате Tonale от първите минути на борда.

Как се усеща на пътя?

Започвам с най-важното – Alfa Romeo удържа на думата си. Въпросната философия беше анонсирана преди няколко години – не че има нещо лошо в това да продаваш компютър на колела, тъй като клиенти за това не липсват, но просто фирмата от Торино се цели в друга аудитория. Въпреки системи като brake by wire и изкуствен интелект за разговори в инфотейнмънт системата, Tonale се усеща като далеч по-аналогов автомобил от своите конкуренти. И казвам това във възможно най-добрия смисъл на израза – зад волана усещате доста по-механична връзка с машината, отколкото очаквате от SUV през 2025 година. Това е така поради простата причина, че настройката на всеки един компонент по системите е с цел да допълни шофирането по пълноценен начин, а не да го замени. Благодаря ти за това решение, Alfa!

В покрайнините на Пиза, където марката представи Tonale пред 150 журналисти от над 70 пазара по целия свят, имах възможност да шофирам само плъг-ин хибридната версия и то в по-мощната ѝ версия. Имам и дорби, и (не толкова) лоши новини. Започвам с плюсовете – силно динамичен автомобил, особено когато батерията има достатъчно заряд. На хартия мощността е 270 к.с., които се разпределят между четирите колела. Напредъкът спрямо версията преди фейслифта е в начина, по който мощността се разгръща – още по-ударно и едновременно с това равномерно. Друг плюс е мигновената и неусетна смяна между задвижване на ток и подпомагане от страна на ДВГ. Дори Toyota би завидяла на калибровката на Tonale в това отношение. Добавяме и доста адекватен пробег на електричество от около 80 километра.

Негативът? Теглото. В правите отсечки Tonale е буквално като стрела, но дойде ли завой трябва да сте подготвени за поведението. То все пак е доста неутрално с оглед тежестта от около 1,9 тона, но ще ви трябва малко повече време, за да свикнете къде е лимита на сцепление, ако искате да изцедите максимума. Да не забравяме обаче, че в 99% от шофирането си няма да търсите топ времена на писта, така че надали изобщо някога ще усетите по-високото тегло на машината. А междувременно, ако не натискате на ръба на възможностите, ще се насладите на най-директното кормилно управление в сегмента – не само според Alfa, а и според първите ми впечатления на пътя.

И накрая…

Още с лансирането си Tonale беше приет добре, тъй като предлага уникален микс от качества в C SUV сегмента. Обновената версия надгражда с малки и прецизни доработки, които превръщат модела в още приятна машина. Основното предимство на Tonale обаче е и най-големият му недостатък – той е твърде нишов. Това е чудесно за хората, които обичат разнообразието и не търсят просто автомобил, който да се движи от точка А до точка Б. За тези, които търсят спортно усещане зад волана, италиански дизайн и модерни технологии. Но такъв тип клиенти в наши дни са по-скоро рядкост, което пък обрича Tonale на относително ниски продажби. Да си различен не е лесно, но точно различните остават в историята за поколенията. Точно като националите на Италия от 2021 г.

• Tweet
• Pin it
• Share