Škoda Auto или как да запазиш духа си и в най-трудните времена
![]()
Седнал на задната седалка на тази Skoda 120 GLS се чувствам като в машина на времето. И не в баналния смисъл на това, че се возя в един стар класически автомобил. А защото именно от такъв съм запазил прекрасни спомени.
Лятото на 1989 година. Никога няма да забравя равномерното потропване на окачването на една такава Skoda 105 L, от последното поколение със задно разположен двигател и мощност от едва 47 к.с., върху магистралата A13 между Дрезден и Берлин. Бетонните плочи на построеното още през 30-те години на 20-ти век, с разширили се от времето фуги, пътно съоръжение, създаваха усещане за пътуване с влак. По това време и през ум не ми е минавало, че много скоро ГДР няма да съществува, че Германия ще бъде единна държава, още по-малко че Skoda ще стане част от най-големия германски автомобилен концерн. За щастие на Skoda и на Volkswagen.
Днешните наследници на 105 L, от поколението, произвеждано от 1976 до 1990 година, се движат по възстановените по програмата Verkehrsprojekte Deutsche Einheit („Транспортни проекти Германско единство“) магистрали в Германия, чувствайки се у дома си, а Skoda прави всичко възможно да помогне да по-големия си брат в момент на затруднения. Нали за това са братята!

От Volkswagen изпитват дълбоко уважение към марката Skoda и това отношение е факт дори в момента на придобиването и, през 90-те години, когато след дълги години производство на автомобили със задно разположен двигател, създаденият с много усилия Favorit с модерна компановка не е напълно на висотата на конкурентите си. И все пак, той се задвижва от сравнително модерен алуминиев мотор, а чехословашката Skoda има много потенциал и желаещи промяна граждани.
Както се убедих от първо лице, заводът в чистото и с прекрасна инфраструктура градче Млада Болеслав в Чехия, днес работи с пълна сила, и продължава да се модернизира с нови халета за електрическите модели. На един хвърлей разстояние пък, е музеят на Skoda, където можеш да откриеш, защо от компанията имат толкова основание да се гордеят с историята си. Точно там се намирал и заводът на Laurin & Klement, който през 1925 година е унищожен от пожар. Именно там, буквално от пепелта, с инвестиции от Skoda се изниква преродената компания.

За завода ще ви разкажа отделно, защото той изисква специално внимание. Автомобилните тестове и ревюта – наречете ги както искате – често са представяне на определен краен продукт, а лично на мен безкрайното описание на менюта и подменюта на огромните дисплеи не ми е интересно. В края на краищата подобни подробности, клиентът може да изучи и сам. Вярвам, че автомобилът трябва да се създава с душа и сърце, колкото и банално да звучи това, а процесът на производство, в голяма степен определя това как той ще ви служи. И дали ще станете приятел с него. Може би просто не съм в крак с времето, знам ли. Едно е сигурно – събитие като Skoda Classic Days наистина ме вдъхновява и всяка прекарана минута в класически автомобил на марката кара кожата ми да настръхва. Не се учудвам, че за Skoda подобно събитие вече се е превърнало в традиция – в края на краищата колко автомобилни компании могат да се похвалят с над 130-годишна история. Толкова жизнена и самобитна, дори в годините на ограничения след войната…
130 години назад…
През далечна 1896 година Вацлав Клемент и Вацлав Лаурин създават своята фирма за ремонт на велосипеди, но ремонтната дейност постепенно прераства в конструирането на собствени детайли, а по-късно и в първите собствени велосипеди, които след това се моторизират. Един такъв мотоциклет, с едностепенна трансмисия, Laurin & Klement Slavia Type B, бодро щъка измежду автомобилите в задния двор на замъка Нимержице, в който са събрани автомобилите от тазгодишния Classic Days и откъдето можеш да си позволиш да покараш някои от тях.

Първият автомобил на компанията Laurin & Klement е Voiturette A превръща компанията, която е в тогавашната Австро-Унгарска империя, в пълноценен автомобилен производител, а един от наследниците му, Laurin & Klement type BSC на 118 години с V2 двигател е паркиран зад основната сграда на замъка. По време на Първата световна война компанията вече произвежда пътнически автомобили, автобуси и стационарни двигатели. Чешките производители не получават необходимото признание в рамките на империята и търсят всевъзможни начини да изнасят продукцията – нещо което по това време не е особено лесно, от логистична гледна точка. Все пак, триколесни автомобили L & K са изнасяни дори за мексиканските пощи. Собствен автомобил от марката притежава дори японският принц Йорихито. Развитието на компанията изисква средства, а това принуждава собствениците и да създадат акционерно дружество на цената на това, да загубят пълния контрол върху нея. По време на Първата световна война компанията започва военно производство, включително линейки и гранати.
Между двете войни
Годините след войната са трудни – новосъздадената държава Чехословакия няма да достигне индустриалното си ниво от 1913 година чак до 1924 година. Пазарът на Русия, където компанията има силно присъствие е загубен с идването на болшевиките. По това време спасението идва от производството на машини са разминиране на покритите с мини земи на Франция, а по-късно са изнасяни за Южна Америка и Африка. С получаването на лиценз за производството на двигатели за самолети от Lorraine-Dietrich нещата започват да изглеждат оптимистично…докато през юни 1924 година в завода (разположен, както казахме, там където сега се намира музеят в Млада Болеслав) не избухва пожар. Той унищожава над 300 машини за производство и компанията няма друг избор освен да търси голям партньор. През 1925 година конгломератът Skoda закупува Laurin & Klement, автомобилната компанията е преименувана на Skoda и получава първата си финансова инжекция.

Първите години под знака със крилатата звезда не дават признаци, че Млада Болеслав ще успее да надвие конкуренцията. Tatra предлага своя модел 11 за 39 000 крони, Praga Piccolo струва 35 000, а най-малкият модел на L&K Skoda се продава на цена от 59 000 крони. Въпреки че моделите 4R (1928-1930 г.) и 6R (1928-1931 г.) са на обща база, те също не са особено евтини. Дори следващата линия от модели 422, 430, 645 и 860 (първата цифра показва броя на цилиндрите, а следващите мощността на автомобила) също не могат да се нарекат „популярни“.
С един такъв 645 имам щастието да се повозя. Очевидно е хората от Skoda Classic хвърлят гигантски усилия, за да го поддържат в движение и не е случаен фактът, че това е един от автомобилите, в който те вози шофьор – просто автомобилът е прекалено скъп, за да бъде оставен в ръцете на журналистите. Трудно ми е да опиша чувството при, макар и краткото пътуване. Това трябва просто да се преживее – вида на фигурата върху радиатора, създаваща усещане за Rolls-Royce, вертикалните колони с дървени облицовки, седалките в които потъваш и се клатиш…И този, сложен за времето си шестцилиндров двигател с работен обем от 2,6 литра, макар и само с 45 к.с. Въртящ момент има в изобилие за тристепенната предавка, просто моторът постига мощността си при повече от скромните 2600 об./мин.

Питах се дали на събитието ще присъства, може би най-колосалното творение на инженерите на компанията, моделът Superb OHV, произвеждан от 1938 чак до 1949 година и на който се бях возил в Португалия, на друго събитие на Skoda. Отговорът е, да, тук е, и пак ще имам щастието да се повозя на него. Странно е усещането тук – все пак става дума за автомобил в който са пътували много богати хора или висши държавни ръководители. Първоначално шестцилиндровият двигател е с работен обем от 3,137 л и има мощност от 85 к.с., които му дават възможност да достига скорост от 125 км/ч, а автомобилът, който присъства на събитието е от 1939 година. До 1945 г. са произведени 113 броя от него, а от 1946 до 1949 г. – още 162. За кратък период от време в периода 1939-1940 година, Superb се предлага дори с осемцилиндров двигател. Има един такъв в музея. Да, по това време Skoda е била компания, която е произвеждала и такива автомобили. С идването на социализма, тя става по-народната марка, а луксът остава запазена марка за Tatra.
Пътят към народния автомобил…по чехословашки
Корените на чехословашкия народен автомобил могат да бъдат открити през 30-те години, когато от Skoda инвестират в ново технологично оборудване, а новият шеф на компанията Карел Хръдличка наема способния инженер Йосеф Зубати, който вече има стаж в американската компания A.C. Spark Plug, като създава ново конструкторско бюро за него и екипа му в Прага. Именно това бюро сътворява модела на Skoda 420 Standard – малък автомобил с четири места, лека носеща рама с централна тръбна конструкция и форма на вилица в предната част, където се помещава двигателят. Следват моделите 418 Popular и 420 Popular, линия която след това става известна просто като Popular.

Интересен е фактът, че още по това време журналисти представят автомобилите в списания, а компанията вече разполага и с рекламен отдел. С класическите си, първоначално правоъгълни, а по-късно по-заоблени форми, с външни калници моделите от тази серия са толкова добре изработени, че концепцията на последните версии от 1938 г., с дългоходов двигател с работен обем от 1,089 литра се използва още дълги години. Един вариант наречен Popular Sport завършва втори в класа за автомобили под 1,5 литра на ралито Монте Карло и поставя началото на традицията Skoda да кръщава някои от моделите с това име. Благодарение на хората от Skoda Classic можеш да усетиш духа на времето – те са докарали на събитието една Skoda Popular Monte Carlo, сериен модел, вдъхновен от успеха в състезанието. Особено обтекаемата форма, която в известна степен наподобява тази на Bugatti Atlantic, има много характерно изражение със напречните ламели върху предните светлини, които са визуално повторение на ламелите на решетката. Автомобилът изглежда като нещо много спортно, но двигателят е с работен обем от 1,386 л и мощност от 31 к.с. За сметка на това демонстрира доста ярко горещия си характер – дори и при най-малкото изкачване по пътищата край замъка в купето започват да навлиза обилно количество топлина. Още едно толкова миловидно нещо от старите времена…
Войната и след нея
Само че, обещаващите очаквания приключват с окупацията на Чехословакия от Германия. Заводът е „абсорбиран“ от Reichswerke-Herman-Goring и започва да произвежда влекача RaupenschlepperOst, а също открити автомобили за войската и части за самолети. На 9 май, последният ден от войната в Европа, заводът в Млада Болеслав е бомбардиран от Съветски самолети – не толкова заради самия завод, а за да се прекъсне пътя на отстъпление на войниците от Вермахта и възможността да бъдат пленени от американците. Каквато и да причината, голяма част от завода е в руини.
Може би най-самобитните социалистически автомобилни компании: Skoda и Tatra
За разлика от повечето производители на автомобили от социалистическия лагер, Skoda следва свой собствен път, без да произвежда лицензни модели като колегите си от СССР, Румъния и Полша, или да залита към двутактови странности като ГДР.
На 24 юни от поточните линии слиза първият следвоенен автомобил – товарният 256, а през октомври 1945-та година цялата чехословашка тежка индустрия, включително холдинговата компания Skoda са национализирани. Skoda Popular 1100 са последвани от леко модернизираните 1101 и 1102, а версиите с две врати са наречени Tudor (съкратено на две врати). По-значителна промяна идва с Skoda 1200, представена през 1952 година, с увеличаване на работния обем на двигателя до 1,221 л.

В някои български филми като „Специалист по всичко“ могат да се видят линейки от този модел. Фундаменталната техническа новост е изцяло металната каросерия, тоест без дървени компоненти по рамата, а на тази база се произвеждат и товарни автомобили и пикапи. Моделът е наследен от небезизвестната Skoda 440 наречена още Spartak, през 1955 година, чиито форми стават основа за класиката Octavia и, благодарение на здравата централна тръбна рама, и на кабриолет варианта Felicia.

Да, същият този, който шофираше Невена Коканова в „Бъди щастлива Ани“ и гумите на която помпаше Апостол Карамитев в „Специалист по всичко“. За разлика от досега споменатите автомобили, присъстващите на събитието Octavia и Felicia могат да се шофират – по малко специфичен начин, предвид доста трудно влизащите предавки (понякога ме заболяваше сърцето когато чуех шума от стържещите зъбни колела). Що се касае до Felicia, то е ясно защо Невена Коканова все се движеше с кърпа на главата – малко по-висока скорост и всички вихри се събират при пътниците, за да устроят свое собствено шоу в колата. Малко по-висока скорост може би означава нещо като 50 км/ч. Трябва да свалим шапка на Skoda – подобни автомобили в Социалистическия лагер май не е имало другаде въобще. Базовата Octavia 440 е с работен обем от 1,1 литра, мощност от 39 к.с. и има въртящ момент от 68 Нм. По-мощната Octavia Super е с 44 к.с., а най-мощната Sport е с два карбуратора, 1,2 литров мотор и 50 к.с. Произвеждана е от 1959 до 1964 година, а комбито остава в производство до 1971 година. Felicia също се произвежда от 1959 до 1964 година, а от 1962 година моделът Super е с мощност от 55 к.с. Да и толкова могат да бъдат достатъчни за да бъде човек доволен и щастлив.

Красотата наречена 1000 MB (Mlada Boleslav)
Един от най-красивите модели, 1000 MB (от Млада Болеслав, където междувременно е построен нов завод), става факт през 1964 година. Това е първият автомобил на марката със задно разположен двигател, с работен обем от 0,988 л и 48 к.с. Агрегатът е с алуминиев цилиндров блок, произвеждан в машина за леене под налягане, процес използван за първи път в Европа. Той е патент на Йозеф Полак, още от 1922 година и една от технологиите с особен принос към световното автомобилостроене. Интересно е да се отбележи, че през 60-те години Renault купува лиценз от Skoda за този производствен процес. На събитието е показан моделът 1100 MBX, вариант с две врати, специфично оформена задна колона с двигател с 1,1 литра и мощност от 52 к.с. Негов пряк духовен наследник е 110 R Coupe произвеждан от 1970 до 1980 година и базиран на същия вариант седан, който пък наследява 1000 MB. Елегантното купе, сглобявано в завода на фирмата в Квасини се изнася за Великобритания, Нова Зеландия и дори Кувейт. Като споменахме Нова Зеландия – на събитието има цяла дузина от модела Trekka, специално разработен за дилъра на острова. Производството започва в Нова Зеландия с компоненти доставени от Skoda.

Пражката пролет и краят на социализма
През 60-те години хората в Skoda изглеждат амбицирани и дори поръчват на Джуджаро да създаде дизайн за нов модел. Красивият дизайн, който се ражда от неговото перо и моделът 720, който е негова материализация, с предно предаване, предно разположен двигател и 1,5-литров мотор, така и не влизат в серийно производство. Съветската окупация подрязва крилата и мечтите на компанията и автомобилите със задно предаване ще се произвеждат още дълги години. Много неща се променят, като изместеният отпред в името на по-доброто охлаждане и теглови баланс радиатор, цялостната промяна на външния дизайн в духа на времето, с пластмасови брони в по-късните версии, и повече облицовки в интериора, но концепцията като цяло си остава. Тук на събитието са и малко по-ранните спортни модели, като 120 S Rallye със 120 к.с. и един от най-успешните автомобили в рали състезанията през 70-те и началото на 80-те години 130 RS, който се превръща в един от най-великите автомобили в моторните спортове на Skoda.

За 80-те години ни напомнят присъстващите на събитието купето Rapid 135 и Skoda 120 GLS, с които започна този материал. Това което мога да добавя, е че по време на пътуването от София до Берлин, и обратно автомобилът не създаде нито един проблем. Дори и в мрачните дълбини на румънската пътна мрежа – по това време пътуването в тази страна си беше доста сериозно изпитание.


Как да привлечеш инвеститор
Едва през 1982 година, Централният комитет на комунистическата партия разрешава създаването на нов модел, включително дизайн от италианска фирма. Човекът, който стои зад идейния проект е Петр Хръдличка, синът на директора на компанията отпреди войната. Дизайнът на новия модел Favorit е дело на Bertone, в проектирането са включени и западни компании като Porsche Engineering. Въпреки критиките относно смуглия дизайн на автомобила, който е с изцяло нова концепция на задвижване с предно разположен двигател и предно предаване, той се оказва добър и привлича вниманието на инвеститорите. През 1989 година заводът произвежда 182 600 автомобила, от които 100 000 са Favorit, а останалите – модели със задно предаване. В края на годината Вацлав Хавел е избран за президент, а това по парадоксален начин води до проблеми с производството. Голяма част от работещите в завода са затворници, заради които до завода е построен затвор. С амнистията, която прави Хавел, просто не остават работници – още един малък пример за решаване на трудовия недостиг още от 70-те години.

В състоянието в което се намира компанията, тя няма друг избор, освен да търси инвеститор. Въпросното търсене се свежда до три направления – президентът Хавел фаворизира Renault Group. Министър председателят Петр Питхарт предпочита това да е Volkswagen, а финансовият министър Вацлав Клаус смята, че е най-добре компанията да остане в чешки ръце. В края на краищата събитията свързват Skoda с Volkswagen – на 16 април 1991 година Петр Питхарт и президентът на Volkswagen Карл Хан подписват споразумение че германската компания ще инвестира в Skoda и срещу 300 милиона купува 31-процентен дял, за да стане пълноценен собственик през следващите години. Може би най-доброто, което е можело да се случи на Skoda.
Текст: Георги Колев

