Този Motus MST-R е абсолютна екзотика: напречно разположен 1,6-литров “Baby Block” V4 със 180 коня и 171 Нм

Галерия от 8 снимки.

20 Jun 2017

При проучването на този мотоциклет научихме две неща – първо, въобще за съществуването на екзотичната американска марка Motus и второ, прякорът “Baby Block”. Всички сме чували за Small и Big блоковете на Chevy, но Baby? Днес определено бе първият път. Оказва се, че базираният в Бирмингам, Алабама производител притежава скромно портфолио от само два модела, но доста интересни.

Интересни за нас най-вече заради техните двигатели. Актуалната гама на Motus е съставена от моделите MST и MST-R, като и двата се задвижват от 1650-кубиков V4 с цилиндрови редици разположени на 90 градуса една спрямо друга, инжекция и показатели 165 к.с. и 167 Нм за базовия мотор и още по-стабилните 180 к.с. и 171 Нм за версията R. Агрегатът донякъде напомня на моторите на Moto-Guzzi, но цилиндрите тук са двойно повече, а освен напречно разположена, V4-ката на алабамците е и наклонена напред.

Откровено казано серийните байкове изглеждат леко дървено, но бърз поглед към листа с компонентите ни казва, че вилката е Öhlins NIX30 (задният шок също е на шведите), предните спирачки радиалните Brembo M4, а колелата – карбонови BSТ с опция за ковани OZ. Тоест, американците не са се опитали да открият топлата вода, а вместо това я черпят от най-престижните ТЕЦ-ове.

Байкът на картинката обаче не е сериен, а изпълнение на добре познатия зад океана Брайън Фулер, който е уважаван и от самите Motus. Те му доставили доста поочукан MST-R за щастие пострадал при транспортен инцидент, а не при каране, след което се родила идеята за направата на мега нейкед. Не ни идва друго освен мега, като имаме предвид, че заводският MST-R държи рекорда за скорост за сериен мотоциклет с двигател с повдигачи на клапаните: неговият 180-конен V4 го ускорява до 165,81 мили в час или 266,85 км/ч. Никак не е зле.

С такъв потентен агрегат вече монтиран в рамката, Фулер се фокусира към намаляване на масата на байка и дизайна. По първата линя е постигнал „икономия“ в размер на близо 60 кг (от 256 кг на 197 кг), а по отношение на визията виждате сами. Заводски много добрата и златна вилка Öhlins NIX30 е анодизирана в черно и леко свалена, а карбоновите BST джанти боядисани в синьо и обути в Pirelli Diablo Rosso Corsa.

Опашката е супер минималистична и формована от 3003-H14 сплав, а алуминиевият дифузьор при стопа е CNC изработка, зад който се крие светлинен елемент от Victory Octane. Мигачите, контролният уред и копчетата са от Motogadget, a фарът е още по-интересна тема. Кръглото тяло явно не е било достатъчно оригинална идея за Фулер, вместо това Fuller Moto изработват алуминиев щит, вътре поставят стоманени безели и две осветителни тела от RetroFit Source. Вярвате или не, акрилното покритие отгоре е изрязано от визьор на каска.