BMW M240i не е по-слабо М2 и това е чудесно. Тествахме колата

Галерия с 21 снимки.

03 Jul 2018

Разделяме материала на две части, разясненията и впечатленията. Първо, кратко разяснение що за модификация е BMW M240i, после, впечатленията ни от шофирането и колата.

Разясненията. BMW M240i не трябва да се разглежда, като малко „по-слаба“ версия на M2. Каквато e, ако разглеждаме само мощността. Като за начало, M240i е с различен двигател, също 3-литров редови 6-цилондров с едно ‘twin-scroll’ турбо, но с код B58 и дори с по-висок максимален въртящ момент от този в M2. M240i генерира 340 к.с. и 500 Нм, като последните се достигат от М2 само за момент, в режим на ‘овърбууст’.

Друга супер съществена разлика между М240i и M2 е скоростната кутия, която при M Performance модела е спортна версия на 8-степенния автоматик, докато при колата на M GmbH, кутията е 7-степенна с двоен съединител (или 6-ст. механична, каквато BMW не предлага за M240). Освен това, тестовата ни 240-ка бе и с двойно предаване xDrive, което осигурява много добро сцепление. Системата разпределя тягата по колелата, които са обути и в яките Michelin Pilot Super Sport („ежедневният“ вариант от завода за Koenigsegg Agera RS). Отпред размерът е 255/40 R18, а отзад 245/25 R18.

И макар, че не трябва да сравняваме M240i с M2, сме сигурни, че разликата в динамиката на двата автомобила ви е любопитна, както бе и на нас. Тестовото ни M240i xDrive вдига 100 км/ч за 4,4 секунди, а М2 е с 0,1 секунди по-бързо, с кутията 7 DCT. Ако поръчате M-ката с 6-степенна ръчна, ускорението е 4,5. Или с 0,1 сек по-бързо от M Performance модела в модификация само със задно. Тоест, на ха хартия, силите са почти равни.

Впечатленията. Ако трябва да се изразим пред приятелите в бара, BMW „M240i xDrive върви на ужас“. Усещането за драма обаче е една идея надолу спрямо М2 (кликнете тук за теста ни). Субективната причина за това е, че M Performance колата е с малко по-тиха изпускателна система, а обективната – двойното предаване прави M240i доста по-послушна, а желанието за тръгване на задницата е значително по-малко. Другата причина е по-мекото окачване на M240 (с 10 мм по-ниско от това на нормалните Серия 2 Купе), което определено е за предпочитане в ежедневието. Както и

Скоростната кутия. Осемстепенният ZF автоматик е по-добрият избор за придвижване с чести потегляния, като същевременно е достатъчно бърз за да не съжалявате, че M240 не се предлага с DCT. Показателен е и факта, че новото M5 F90 „остави“ двата съединителя в полза на сходен 8-степенен ZF. Въпросният е толкова усъвършенстван, че ползите за комфорта са много по-осезаеми от загубите в бързината на смяна на предавките.

Двигателят е приказка. Петстотинте нютон-метра идват от малко над 1500 оборота, а звукът на 6-те цилиндъра е супер приятен. ‘Twin-scroll’ турбото почти не показва признаци на замисляне, а що се отнася до разхода, след резервоар и половина „тестване“, индикаторът показа 13 на 100. При положение, че очаквахме категорично над 16-17, заради „стила ни на шофиране“, който определено не може да се опише, като икономичен. Нормално управление би резултирало в под 10 литра градска консумация, което може да класифицира 340-конния мотор, като икономичен. Осемстепенният автомат позволява и 8 на сто при извънградско плъзгане със 110-120 км/ч.

Интериорът. Предполагаемо отзад е тясно за високи хора (над 1,8 м), багажникът е с обем от приличните за купе 390 литра. Отпред мястото е адекватно, като особено приятно действа семплостта на Серия 2 – няма метализирани „луксозни“ копчета, вляво от джойстика на скоростите има само три бутона, а режимите на каране са само три – Comfort, Sport и Sport +, последният изключващ стабилизиращата система DSC. Абсолютно достатъчно и в унисон с духа на колата. Предлага се най-необходимото, като същевременно колата разполага с богат набор от асистиращи системи, които обаче не са натрапени с бутони.

Поведението на пътя. Усеща се освежаващо лека. M240i xDrive тежи малко над 1,6 тона, което е с малко под 100 кг по-малко от Серия 4 със същите мотор, xDrive и скорости. Комбинацията от по-малки габарити и адски доброто сцепление обаче, правят колата да се усеща още по-лека и сменяща посоката с желание. Що се отнася до окачването, то е осезаемо по-комфортно от това на M2 и напълно пригодно за ежедневно каране. Скоростта увлича, но това не е проблем на колата, а за бдителността (условия на пътя, трафик, камери, ясно ви е) на шофьора.

Заключението. М240i не е бюджетната алтернатива на M2, а по-скоро спортната есенция на купе гамата на Серия 2. Двойното предаване прави колата още по-пригодна за ежедневието, като същевременно BMW дава избор и за чисто задно, което би доближило с една идея 240 до M2. Динамиката е превъзходна, а разходът на гориво – изненадващо добър.

Минуси? Ммммм… BMW не предлагат 6-сепенна механична кутия. Но това е не е негатив, а особеност в купе гамата на Серия 2. И целенасочен подход на марката към разграничаване на M Performance модификацията от M2. Сто хиляди не са малко за двуместно купе, но като се има предвид серийното оборудване на M240, динамиката и това, че на пазара вече има хотхечове за по над 80 k, сделката изглежда прилична. Тук все пак говорим за втора кола.

Алтернативите? Може да погледнем към гамата на Porsche. Там ще видим новото 718 Cayman, чиято базова модификация изостава с 40 коня, задни места (макар и тесни) и започва от 108 000 лв. Cayman S е с 350 к.с., но пък започва от 132, а и то е по-скоро конкурент на M2. Ford Mustang? Петлитровият V8 GT започва от 102k, щатската машина е много чаровна, но далеч не е толкова рафинирана, колкото М240.

Заключение на заключението? М Performance модификацията на Серия 2 е една от най-приятните за каране модификации на BMW, която ни кара да се радваме, че (все още) живеем във времената на 6-цилиндровите бензинови двигатели. Разгледайте галерията, след което кликнете на тази снимка на M2, за неговата галерия и първите ни впечатления от колата.