SSC Tautara вече е факт. Мощна е 1750 к.с. и гони скорост от над 480 км/ч


12 Feb 2020

Гони, защото все още не е карана с толкова. Всъщност, тази кола е в процес на разработка от 10 години и ето, че вече първият сериен екземпляр е вече готов. Трудно роден автомобил значи? По-скоро с бурна история.

Помните ли, че през 2010-та г-н Марешки си купи оранжев SSC Ultimate Aero? Автомобил, който през 2007-ма постави рекорд за най-бърз сериен такъв, надвивайки Bugatti Veyron. Докато Bugatti не изкараха Veyron Super Sport и не си върнаха титлата през 2010-та. SSC Tautara наследява именно този модел.

Фирмата-производител обаче бе основана през 1998-ма, под името Shelby Super Cars, от г-н Джеръд Шелби. Който няма нищо общо с легендата Карол Шелби и съответно със съществуващата по това време Carol Shelby International. Именно това „съвпадение“ кара юристите на последната да заведат дело срещу шефът на Shelby Super Cars, които е принуден да смени името – регистрирана е SSC North America. Това се случва през 2012-та година, около година след началото на разработката на втория модел на компанията – SSC Tuatara.

Шелби - пак уточняваме, не Карол – представи първия прототип на мега колата си в Пебъл Бийч през 2011-та. Негов дизайнер, както и на всички следващи версии, до тази серийната, е Джейсън Кастриота, изваял формите на коли, като Maserati GranTurismo и Ferrari P4/5. През 2018-та бе показана вече финалната концепция, а ето че сега вече всичко е готово за рекорди. Готово – да, но дали ще се запише в „Гинес“, ще разберем малко по-напред във времето.

Серийната машина. Очевидно г-н Шелби е хвърлял по око (или две) към Швеция и работата на г-н Кристиан Фон Кьонигсег. Обърнете внимание на надписа на двигателя: '1.3 MEGAWATS'. Koenigsegg бяха първите, които имаха запис „Мощност: 1 мегават“ в официални технически характеристики на сериен автомобил, при дебюта на One:1.

Дизайнът? Индивидуален е, не можем да кажем, че Кастриота е взаимствал от някъде. Той обаче казва, че SSC Tuatara - името идва от това на род новозеландски гущери – има най-ниския коефициент на челно съпротивление в сегмента, 0,279. Той също твърди, че „аеро балансът остава постоянен дори между 100 и 300 мили в час“.

Колата е изработена предимно от карбон – екстериорните панели, както и монокока. Споменатият 1,3-мегаватов мотор е с обем 5,9 литра, V8, собствена разработка на SSC North America, с плосък колянов вал и две турбини. Максималната му мощност е 1750 к.с., ако работи на Е85; ако му сипете 91 октана – мощността пада на 1350 коня. Червените обороти са при 8800, а максималният въртящ моменет не се споменава никъде в прессъобщението, но в Wikepedia пише 1735 Нм. Масата на двигателя е 195 кг., а на цялата кола, суха - 1247 кг.

Последното означава съотношение маса/мощност от 0,7 кг/к.с. Тоест, за всеки 700 грама от масата на колата, отговаря 1 конска сила. Окей, като сложим течностите и шофьора, тези показатели ще се влошат, но пак – доста впечатляващо.

Поне на хартия. Както знаем, в днешно време не е трудно да изкараш 1000-2000 коня от един мотор, но ефективното им предаване на пътя не е. Предаването е само задно, за разлика от това на Bug Chiron например, а скоростната кутия е 7-степенна роботизирана. В режим Track тя може да сменя за под 100 милисекунди, казват от SSC. Ускорението от 0-100 км/ч? Не се споменава никъде в официалната информация за колата.

При т.н. Track Mode хидравлично контролираното окачване пада до клиренс 70 мм отпред и 83 отзад. Другият режим си е стандартния, Sport – при него тя седи малко по-високо, на съответно 100 и 115 мм. Отделно има и бутон с който да се вдига допълнително с 40 мм, за да преминава през лежащи полицаи.

Джанти, гуми и спирачки? При прототипа колелата бяха карбонови, като тези на снимките ни се струват по-скоро алуминиеви. Диаметърът им е 20 инча, гумите са 245/35 и 345/35, а спирачната система е карбо-керамична и се доставя от Brembo.

Цена и серия? Първата не се споменава никъде, но SSC North America ще произведат само 100 броя. Този, които виждате от галерията, е първият, направен по поръчка на някои си Лари Чаплин. Да му е честита.

Текст: Иван Монев

Сбогом V10!