Карахме новото Suzuki 1050DL V-Strom XT!

Галерия с 24 снимки.

02 Nov 2020

Когато по-рано през годината Suzuki показаха първите снимки на новия V-Strom, останах супер изненадан! Стана ясно, че японците са изхвърлили всички обли форми на предходното поколение в кофата, и за вдъхновение са ползвали дизайн от… 80-те. Хах! Но не кой да е дизайн, а този на легендарния ‘DR-BIG’, едноцилиндровия DR 750 S, машина, която има страхотна история в „Дакар“ и неслучайно е била наричана “Desert Express”. Дори нещо повече – човекът, който е нарисувал скиците на оригиналния DR 750 от 1987-ма още работи за Suzuki и именно той е скицирал и визията на новия мотоциклет! Това е все едно днес Бруно Сако да направи новата S-класа! Страхотно.

Харесва ли ми визията на новия DR? Много, особено след като покарах и респективно погледах мотора няколко дни. Suzuki ползваха същия „Завръщане в бъдещето“ подход и при оформянето на новата Katana, но там според мен не им се е получило толкова добре. За да бъда най-искрен със себе си обаче ще е добре да преценя и след, като видя нейкед хилядарката на живо. Засега не ми допада особено.

За разлика от този боядисан в ‘Champion Yellow’ V-Strom. Червено-белия ‘Pearl Brilliant White / Glass Blaze Orange’ също е много як, а ‘Glass Sparkle Black’ е най-скучната опция. Ако Super Mario караше мотор, то той най-вероятно щеше да изглежда така. Няма ъгъл от който да не ми допада новия (стар) дизайн. Особено с този фар, чиято форма напомня на класически дигитален часовник Casio. Старият капковиден елемент не ми допадаше особено, но знаем, че стилът е въпрос на вкус.

Тук обаче трябва да отбележа, че тестовата машина е в спецификация XT, която е с по-офроуд излъчване, със златисти D.I.D. колела със спици и безкамерни гуми, защитна планка и тръби на двигателя, предпазители на ръцете, централна стойка, регулиращи се по височина стъкло и седалка, както и LED мигачи. Базивия ‘Strom’ седи доста по-… базово.

Новостите по двигателя? Машината е модификация на досегашния 1037-кубиков V2, но е с нови глави, валове и газоразпределение. Целта е била най-вече покриване на новите изисквания EU 5, но и променен начин на разгръщане на тягата. Мощността е увеличена с малко, вече е 107 к.с., със 6 коня повече отпреди, а въртящият момент е паднал с 1 Нм надолу и сега максимума е 100.

Откровено казано тези шест коня не се усещат, но моторът се движи доста пъргаво за голяма и относително тежка машина – 247 кг за XT (11 по-малко за базовия). Най-сериозната промяна по двигателя и задвижването обаче е инсталирането на ‘By-Wire’ система – газта вече не е със жило, а спотенциометър. Това е позволило и значително разширяване на възможностите за настройка на характера на байка.

Докато старият имаше само 3 режима за тракшън контрола, то новият V-Strom предлага 4 (единият е изключено положение), плюс още три режима за каране, с различна степен на отзивчивостта на газта. Последните се сменят чрез 'Suzuki Drive Mode Selector' (SDMS), с доста по-малко бутони отколкото има при Honda Africa Twin. XT модификацията идва и с 3-осевия IMU модул на Bosch, позволяващ интегрирането на ABS система, съобразяваща се с позицията на мотоциклета (Motion Track Brake System). Самият ABS също може да се настройва в две степени.

Дисплеят? Също новост и малко объркващ или поне в началото. Графиките и логиката му са по-неясни от тези на Africа-та например и далеч от супер интуитивния панел на BMW GS, но е по-четлив отколкото прави с първото впечатление. Искаше ми се обаче да е една идея по-изчистен и ясен.

Как се усеща при каране? Също толкова пъргав, като преди, но някак си по-линеен и не толкова опърничав при ниски обороти. Кара се една идея по-лесно, а предницата потъва почти незначително по-малко при рязко спиране. Рамата си е същата, така че няма как да има грандиозни разлики с предния Strom, но са нови вътрешношите на KYB вилката и задния шок. Много ми допада, че вече има круиз контрол – ура! Много липсваше преди, но сега с ‘By-Wire’ системата добавянето му е било доста лесно.

Относно потеглянето, байкът има асистент, който леко увеличава оборотите при вкарване на 1-ва, което намалява шанса да го загасите и да паднете. При спиране пък работи друга система, следяща налягането в спирачките и разпределяща го в зависимост от това дали на машината се вози един или двама, дали се спуска по наклон и т.н. За щастие това не се усеща от каращия, като някаква странична намеса – Tokico апаратите дават линейна обратна връзка и хапят здраво.

Това, което ме дразни е, че предното стъкло умишлено е направено да се настройва по височина само в спряло положение. Това явно е тенденция при японските байкове – Honda Africa изисква стискане с двете ръце едновременно, което все пак може да направите с круиз контрола, но тук щипката за освобождаване е отпред, над фара. Просто няма как. Ясно е, че е от съображения за сигурност или по-скоро за „връзване на гащите“ против съдебни дела отстрана на производителите, но не ми харесва. При BMW R 1200/1250 GS имате проста врътка, с която регулирате стъклото за секунди. Защитата от вятъра също можеше да е повече, предвид обема на пазара на аксесоари, това не са сериозни проблеми и лесно решими чрез компоненти на Puig и компания.

Какво ми липсва? Може би единствено т.н. шифтър за смяна на скоростите без съединител. И то не защото обичам да го ползвам, а заради конкуренцията. Защото новият V-Strom 1050 вече има всичко, което му липсваше преди, но и е малко по-скъп оттогава. Цените започват от 23 590 лв. за базовия 1050 и 25 990 лв. за XT, който си има всичко. Тоест, вече играе в друга лига, в тази на машини, като Triumph Tiger 900 и BMW F 900 XR, а Honda Africa Twin, която също много харесвам, започва от 29 хил.

Заключение? Много як (поне за мен) дизайн, почти всичко необходимо при нивото XT, достатъчно тяга, добро качество на изработката и достатъчно офроуд способности, за такива като мен, които карат повече на асфалт. Не ми допадат само дисплея и предното стъкло, но това са незначителни детайли (вторият лесно разрешим), особено на фона на на това, в което е и винаги е бил V-Strom – байк от класата на скъпите, но за малко по-малко патри.