Карахме новия Citroën C4. Подробен тест и галерия!

Галерия с 21 снимки.

29 Mar 2021

Помните ли 2004-та година, когато излезе първото поколение на Citroën C4? Наследникът на Xsara се появи с интересен дизайн, най-вече на задната част, но най-вече на интериора – волан с неподвижна среда и с електронен прозрачен километраж. Моделът се оказа доста успешен, а сега, 17 години по-късно, карахме най-новото 3-то поколение на модела. То дели платформата си също с Peugeot 208, Opel Corsa и DS 3 Crossback, но е различно, само по себе си.

Citroen C4 отвън. Трето поколение, което е с най-нестандартния дизайн от всички досега, а може би и от всички модели в актуалната гама на френската марка. Купето вече не е тип хечбек или поне не класически. Колата прилича на малко SUV, но не е, а много хора могат да я определят, като кросоувър. Истината обаче е, че автомобила се конкурира с модели, като Renault Megane, Ford Focus, Kia Ceed и другите от класа.

Дизайнът е в стил SUV, с черни пластмаси в най-ниските части и арките на калниците, за да не ги мислят много собствениците, когато паркират на улицата. Вратите покриват напълно праговете и имат още по-щедри меки външни апликации, също за да носят на бой в колчета и други автомобили.

Новият Citroën C4 е и нетипично висок за хечбек. Просветът му е 15,6 см, като повечето негови конкуренти седят на 12-14 см от асфалта. Джантите и гумите също са нетипично големи, започващи от 16-инча с гуми 215/65 R17 за базовото ниво ‘Life Pack’, преминаващи през, забележете, стоманени 18-ки с 195/60 R18 за ниво ‘Feel’, които идват с лети колела при ‘Feel Pack’ и топ нивото ‘Shine’.

По-голямата височина има няколко плюса. Първо, най-очевидния, намалява шанса от закачане на колата и изкъртване на броните в бордюрите. Вторият е особено важен и това е улесненото качване в колата, поради удобната височина на седалките спрямо тазовете (онези неща на джантите се пишат със С) на ползвателите, като тук Citroën ползват височината и за още нещо – за комфорт в окачването. Амортисьорите не са адаптивни, но са прогресивни т.н. ‘advanced comfort’ или ‘Progressive Hydraulic Cushions’технология, с „хитри“ хидравлични работи в двата края на всеки елемент. Французите са регистрирали 20 патента в тази връзка, като за пръв път ползваха тази техника при C5 Aircross.

Друга цел при дизайна на колата е била оптималната аеродинамика, която казват, че е образцова, въпреки по-големия клиренс. Citroën също казват, че визията на C4 препраща и към класическите Citroën GS (скосяващият се покрив) и GSA. Цветово имате доста варианти, като шестоъгълните аплккации в предната броня и вратите, могат да бъдат в четири различни цвята, а при електрическата версия – в синьо, запазено само за нея.

Citroën C4 отвътре. Също разчупен дизайн, в комбинация от меки и твърди повърхности. Серийно всички версии идват с цветен дисплей зад волана с диагонал 12,7 сантиметра (5 инча), който изглежда странно компактен и не предлага почти никакви възможности за персонализация на информацията. Последната обаче е достатъчна, като от предпоследното ‘Feel Pack’ има и хедъп дисплей.

Централният дисплей е с диагонал 25,4 см (10 инча) за всички изпълнения, работи окей, като не е нужно да доплащате за навигация, тъй като стандартно идва и с Android Auto и Apple CarPlay, които обаче може да ползвате само с кабел. Приятно е, че командите на климатика не се подават само през него, но и от отделни физически бутони. Физическа врътка има и за стереото, което също е добре.

По отношение на пространството, учудващо за мен е окей и на втория ред, въпреки скосения покрив. При отпускане на облегалката, с което главата ми се позиционира в реално най-ниската част на тавана, ми остават около 2 пръста просвет (при височина 1,85 м). В областта на колената също съм окей, което е и в следствие на сравнително голямото за класа междуосие от 2670 мм (за сравнение, 2636 мм при Golf Mk8). Отзад ми липсва само подлакътникът, който идва само с топ нивото ‘Shine’ или вероятно с доплащане в някой пакет. Багажникът е с минимален обем 380 литра, колкото при Golf, и достига до 1250 литра при бутане на задните облегалки. За съжаление няма лостчета в самия багажник за тази цел, но пък серийно облегалката е разделена в съотношение 60/40.

Citroën C4 на пътя. Категорично най-големият добродетел на новия C4 е комфортът на возене. По-дългия ход на амортисьорите, хидравличните работи обяснение по-горе, както и гумите с високи бордове, правят колата да се носи доста приятно по асфалта. И доста по-стабилно от предишната версия на ‘advanced comfort’. Сравнителната мекота на окачването обаче не се отразява негативно на способностите на колата да завива, изписва кривите уверено, но със сигурност е по-добра при по-кротко шофиране.

Двигателите са бензиновия 1,2-литров 3-цилиндров турбо в три версии – PureTech 100, 130 и 155 к.с., а дизелът е 1,5-литровия BlueHDI със 110 или 130 коня. Двата най-слаби агрегата идват само със 6-степенна ръчка, а всички останали с избор или задължително с 8-степенен автомат.

Последният не е от най-уверените на пазара, понякога се замисля при ускорение, което вдига по-високо оборотите, но като цяло е окей и няма да подразни повечето хора. Карах и ръчните скорости, които са с доста дълъг лост, но предавките влизат прилично. Бих препоръчал обаче автомата, макар и да не е особено фин, той е значително улеснение и в унисон със спокойния маниер на придвижване, към които подтиква C4. И същ, както при VAG, тук също лостът е отпаднал и е заменен с малък превключвател, което може да не се хареса на всеки.

Динамиката? Най-бавен е PureTech 100 с неговите официални 11,3 сек от 0-100 км/ч и максимални 184 км/ч. Бих препоръчал версията със 130 коня и автомат (9,4 сек; 8,9 сек ако е с ръчка), която вдига над 200 км/ч, макар че това не е толкова важно. По-мощният дизел е достатъчно приятен (9,5 сек, 210 км/ч) и може да се задоволи с под 7 л/100 км, ако карате спокойно.

Карах и чисто електрическата версия, кръстена с особеното ë-C4. Тя се усеща най-бърза, макар че не е – 9,4 сек и ограничение на 150 км/ч. Субективното чувство идва от безстепенното предаване и от факта, че колата действително тръгва по-бързо до първите 50 км/ч. Тя разчита на ел. мотор с мощност 100 кВт или 136 к.с., 260 Нм и батерия с официален капацитет от 50 квТч. Последната обаче „побира“ около 47 кВтч, които би трябвало да стигнат за около 350 км пробег. При моето каране обаче обсегът бе около 250 км, но и карането ставаше основно по магистрала, което топи батерията доста бързо. Силата на тези коли определено е в града, както и на хибридите, впрочем.

Електрическия C4 е и с около 300 кг по-тежък, което обаче, странно, се усеща като плюс, защото батерията е монтирана ниско в пода, а окачването е една идея по-стегнато. Така ë-то е малко по-динамично в завоите от бензиновите и дизеловите му версии, които започват от 1209 кг и достигат до 1324 кг за BlueHDI 130 с автомата. Маневреността на всички е доста прилична, 10,9 метра диаметър на завиване от бордюр до бордюр, а самият волан се върти леко.

Време за зареждане на ë-C4? Най-бързият ви вариант е на 100-киловатова станция, където може да качите от 0 до 80% за относително малките 30 мин. Вкъщи, от т.н. ‘wallbox’ с мощност 11 кВт и три фази, ще ви трябват 5 часа за пълно зареждане, а с по-слабия еднофазен ‘wallbox’ и 7,4 кВт, са необходими 7 часа и половина.

Аз спрях на 50-киловатова станция в Благоевград, при показания на колата 57% заряд и оставащ пробег от 134 км. Щяха да са необходими 1 ч и 27 минути за „напълване догоре“, но ми на мен ми беше достатъчен и точно половин час, за да кача пробега до 278 км. Второто включване бе във вила „Синтика“ в Сандански, в AC станция с мощност 22 кВт. Там колата бе на 40%, а за достигане на 100% изписа 4 часа и 40 мин, с темпо на зареждане от 34 км/час.

Цените на Citroën C4. Започват от 36 578 лв. с ДДС за 100-конния бензин с ръчка и базовото ниво ‘Live Pack’. То идва със стоманени 16-ки, черни дръжки на ватите и външни огледала, LED дневни и задни светлини, ‘Progressive Hydraulic Cushions’ окачването, климатик, ел. стъкла, система за автоматично аварийно спиране, система за разпознаване на пътните знаци и следене на лентата и още неща, с които най-добре може да се запознаете, като кликнете на снимката с надписа за ценовата листа.

По-евтиния дизел е със 110 коня и започва от 33 661 лв., като най-скъпите и мощни версии, с двата типа гориво, достигат до малко над 55 хил. лв., в топ нивото ‘Shine’. Към него обаче може да добавите отварящ се стъклен покрив (1526 лв.), червен кожен салон, идващ с масаж и подгрев на предните седалки (3204 лв.), както няколко пакета, намаляващи разликите между нивата на оборудване. Чисто електрическият ë-C4 е осезаемо по-скъп и започва от 60 928 лв. и достига до 65 940 лв. Той идва с доста богато оборудване от базовото ниво, като пак може да добавяте и да го направите да струва 78 549 лв., колкото бе моята тестова кола. И тук обаче е добре да кликнете на картинката с надпис… „КЛИКНИ ТУК ЗА ЦЕНОВАТА ЛИСТА“, за да се запознаете подробно с автомобила.

Заключение за Citroën C4. Определено доста комфортен, удобен за ползване и различно изглеждащ от останалите в класа автомобили. Не е направен за динамично каране, оборудването е окей, като аз бих препоръчал средното ниво ‘Feel’ или топ нивото ‘Shine’, или средния между тях пакет ‘Feel Pack’. Автоматикът не е от най-добрите, но бих препоръчал и него, а по отношение на моторите – 130 коня бензин или дизелът със същите коне. Електричката? Специфичен автомобил, предимно за града, с почти задължителен гараж. Цената му определено не е ниска, но VW ID.3 е по-скъп и по-скучен. Така, че тук е въпрос на специфични нужни и най-вече на предпочитания.