Властелинът на батериите или как CATL стана толкова голям (Част 1)

01 Jul 2024

Наскоро Хеберт Дийс, който през 2010 година беше мениджър връзки с доставчици за BMW разказа как по това време е разговарял с Робин Зенг с предложение за създаване на акумулаторен пакет за Mega City Vehicle (превърнал се в серийния i3), и последният му отказал. Зенг, в момента шеф на Contemporary Amperex Technology Co., Limited (CATL) не смятал че толкова много клетки могат да се обединят и управляват, покривайки нуждите на автомобил. Впоследствие CATL стана най-големият производител на литиево-йонни клетки за автомобили. Но, да караме подред…   

Когато става дума за автомобили Китай винаги е изглеждал като неуспешно бягащ след лидерите. За новия спорт наречен електрически автомобили, той се подготвяше с помощта на много допинг и стимулации.   

Експанзията

Първите земносторителни машини които трябва да осигурят полагането на основите на гига завода за литиево-йонни клетки на CATL поемат към покрайнините на град Арнщат в провинция Тюрингия в Централна Германия в края на 2019 г. Заводът трябва да израсне на мястото на едно така и неосъществено предприятие за производство на слънчеви панели. Простирайки се на площ колкото 100 футболни игрища проектът на стойност 2 милиарда долара е първата в Германия гигафабрика за батерии, с капацитет да осигурява достатъчно литиево-йонни клетки за стотици хиляди електрически автомобили всяка година. Присъствието на CATL в Европа е важна стратегическа крачка на китайската компания превърнала се в лидер в иновациите и производството на литиево-йонни клетки, но първоначалния импулс и основен принос за създаването на завод в Европа CATL дължи на BMW. Поточните линии на завода заработиха три години по-късно. През август 2022 година бе анонсирана и инвестиция от 7,4 милиарда евро за завода за клетки и батерии в Унгария. 

Германия на кръстопът

Германия е страна на новатори и инженери, изобретили двигателя с вътрешно и автомобила. В нея се раждат и двигателят на Ото и този на Дизел, дори този на Феликс Ванкел.  От създаването на първия мотор на Николаус Ото до днес са изминали почти век и половина, през който Германия утвърди позицията си на държава, в която водещ индустриален стълб е автомобилостроенето. В наши дни германските автомобилните компании като Volkswagen, BMW, Mercedes, Audi са се превърнали във символи на надеждност и инженерен експертен капитал.

Заводът в Арнщат обаче не е построен от германски производител на автомобили. За тяхно най-голямо съжаление. При представянията на електрически автомобили компаниите споменават за батериите собствено производство, но малко се говори за факта че най-високотехнологичната и скъпа част на батерията са литиево-йонните клетки и, за съжаление, никой от тях не ги произвежда.

Вместо това заводът е финансиран от една китайска компания, основана едва осем години преди началото на строителството в планинския източен рибарски град на Китай Нингде. Contemporary Amperex Technology или CATL решава да построи завода след като вече си е подсигурила сделки за доставки на клетки за батерии за Volkswagen и BMW и има споразумение за доставка на батерии за електрическите автобуси и камиони на Daimler.

Европейските производители, обявили амбициозни планове за развитие на електрическата си мобилност не притежават нито необходимото ноу хау за едросерийно производство на литиево-йонни клетки, нито изградени за целта стабилни вериги за доставки на суровини. На този етап възможността им е сведена в създаването на договорености с компании като CATL, съвместно опериране на контрола по добива на суровини какъвто е случаят с CATL и BMW и по възможност реализиране на възможности за закупуване на дялове в китайски, японски и южнокорейски компании.  

Появата на CATL: историята

Централата на CATL се намира в околностите на Нингде, на един хвърлей разстояние от местни езера, където се отглежда риба. Гигантската фабрика е разположена до улица с евтини ресторанти с тестени изделия и сервизи за автомобили, посещавани от работници. В модерния завод обаче няма такова оживление – компонентите на клетките и батериите се движат безшумно върху автоматизирани конвейерни ленти. Хората са малко – и почти не можете да видите множеството работници, които са типични за китайските фабрики от бума в началото на века. Някога обеднял град с поминък свързан с близките чаени плантации, Нингде е известен в Китай с факта че сегашният президент Си Дзинпин е назначен за партиен секретар на града в периода от 1988 до 1990 г. По онова време това е понижение за Си, който е командирован от оживения крайбрежен град Ксиамен в Нингде, след като неговият баща Си Жонгсюн, високопоставен член на партията, отказа да подкрепи атаките срещу либералния реформатор Ху Яобанг – чиято смърт през 1989 г. предизвика студентски протести на площад Тянанмън, довели до репресии от Народната освободителна армия през юни.

Преди всичко електричество

През същата година млад мъж на име Зенг Юкун, известен също като Робин Зенг се отправя от Фуджиан към оживения крайбрежен град Доггуан в южната провинция Гуандонг, близо до Хонконг за да се срещне с предизвикателствата на настъпващия в страната капитализъм.

За амбициозния Зенг преместването в Донггуан е като миграция в цивилизацията. Това е индустриална зона, свързана с глобалните вериги за доставки, но работниците в предприятията живеят в претъпкани общежития. Остава им радостта от възможността да гледат нецензурираната хонгконгска (по това време) телевизия. В града израснал наскоро върху обработваема земя и оризища, чуждестранните вложители са насърчавани от местното правителство да инвестират в производствени предприятия. На практика, Донгуан привлича значителни тайвански, хонконгски и западни инвестиции във фабрики и действа като магнит за китайски работници, които се заселват там за да произвеждат дрехи или играчки.

Зенг намира работа в хонконгска компания, наречена SAE Magnetic, дъщерна компания на японската TDK и произвеждаща магнитни записващи глави за компютърни твърди дискове. Роден във фермерско семейство в малкото планинско село Ланкоу, край Нингде по време на хаоса на Културната революция през 1968 г., Зенг е природно интелигентно момче, което учи за корабен инженер в Шанхайския университет Жиао Тонг и по-късно получава докторска степен по физика на кондензираната материя от Китайската академия на науките в Пекин. След като завършва, той започва работа в държавна компания в провинция Фудзиен, където може да води комфортен живот с така наречената „желязна купа за ориз“, както е известна работата в държавни компании – работа, с която родителите му биха се гордели. Но предприемчивият Зенг не се задоволява да прекарва живота си в бюрокрацията на държавния сектор и след само три месеца заминава за Донггуан. Остава там в продължение на 10 години, достигайки до поста на директор в SAE Magnetic. По време на този период той старателно изучава развитието на още младите технологии в областта на литиево-йонните батерии, а в края на 90-те години главният изпълнителен директор на компанията за магнитни твърди дискове, Лианг Шоканг го насърчава да основе компания за батерии.

Основата: американски технологии

Така, през 1999 г. Зенг заедно с група експерти в областта електрохимията на батериите поставя началото на компанията ATL в Хонг Конг, за да произвежда литиево-кобалтови батерии за мобилна електроника. Бизнесът обещава да бъде печеливш: продажбите на мобилни телефони растат, много от тях вече могат да се свързват с интернет, и съответно изискват повече акумулаторна мощност. Бумът на литиевите батерии е стартирал, и Донггуан започва да се превръща в център за производство на мобилни телефони, зарядни устройства и аксесоари.

ATL обаче не притежава почти никаква интелектуална собственост, да не говорим за някакви важни технологични решения които биха ускорили растежа му. Зенг и колегите му успяват да намерят 1 милион долара за закупуване на патент за литиево полимерна технология от Bell Labs в САЩ, но когато започват да я усъвършенстват установяват че клетките се разширяват при многократно зареждане, създавайки риск от експлозия. Разочарованието е огромно, а многократните неуспешни опити за усъвършенстване са на път на обрекат новородената компания на банкрут. Екипът на Зенг прекарва две седмици на неуморен труд, опитвайки с различни комбинации на електролити.

Успехът в литиевата електрохимия

В края на краищата те успяват и литиево-полимерната батерия проработва. Разработките продължават и екипът на Зенг успява да намали производствените разходи – модел който предприемачът по-късно ще развива и усъвършенства и който ще бъде особено ценен когато компанията започне да произвежда клетки и батерии за електрически автомобили. Те стават по-ниски дори от тези на корейските компании. Особено значимо постижение е създаването на по-тънка литиево-йонна клетка, която може да се модулира за съответно мобилно устройство.

Скок в пазара на литиево-йонни батерии

В началото на първото десетилетие на 21 век китайските компании, включително ATL все още навлизат в бизнеса с батерии. След като Sony развива технологиите разработвани последователно от Майкъл Стенли Уитингам, Джон Гуудинаф и Акира Йошино (получили обща нобелова награда за химия през 2019 г. за разработките в литиево-йонната елктрохимия) и създава литиево-йонни клетки и батерии годни за промишлено производство и е последван от Panasonic, Япония става доминираща държава в тяхното производство. До около 2000 г. далекоизточната страна все още заема дял от 90% от световното годишно производство на литиево-йонни клетки и батерии с 500 милиона батерии. Китайският принос се измерва с едва 35 милиона годишно. Тук е мястото да споменем че първата китайска действаща литиева батерия е разработена в Института по физика през 1995 г. ATL е сред водещите китайски компании, произвеждайки батерии основно за Bluetooth слушалки и, все още популярните по това време преносими DVD плейъри. С присъединяването на Китай към Световната търговска организация в началото на века, страната се отваря за значителни чуждестранни инвестиции. Това е win-win ситуация както за ATL така и за Китай. Развиващата се компания предизвиква интереса на TDK и през 2005 тя купува ATL за 100 милиона долара като продължава да я менажира като подразделение.

(следва)

• Tweet
• Pin it
• Share