Завръщане в бъдещето. На кафе рейсърите. BMW R ninеT и 1000 RR

31 Jan 2016

Времето в началото на октомври предразполагаше. Не само като атмосферни условия, а като място в календара. Слязохме от DMC-12 и се качихме на R nineT и S 1000 RR

„Ванка, моторът ти е адски красив“ ми казва Кирил, един от двамата съдържатели на FlipFlop, докато отпивам от така жадуваната за края на деня бира. Благодаря на Кико за комплимента относно временно моя мотор, след което продължавам да се опитвам да позная формите на R nineT, спрян зад витрината на бара и наобиколен от достатъчно хора, за да ми е трудно да го виждам.

Датата? Втори октомври, краят на един интензивен снимачен TG ден, в месец и година, които са изключително сантиментални за всички фенове на „Завръщане в бъдещето“. Защото именно 21 октомври 2015 е датата, в която д-р Емет Браун приземява неръждаемия DeLorean, от далечната вече 85-година. Добре дошли в бъдещето.

Седя си в това настоящо бъдеще и разсъждавам над това, какво всъщност представлява BMW R nineT и другият главен герой от деня - S 1000 RR. Любопитното е, че първият е очевидно съвременна интерпретация, в нескрит ретро стил, на едновремешните мотори от така наречената кафе рейсър порода. Така в началото на 60-те започнали да наричат леките мотоциклети, оптимизирани по-скоро за добро управление и скорост, отколкото за комфорт. Минималистични машини с които мъжете (тогава жените на мотори били рядкост) често отскачали от бар на бар, за да пият по едно, да покажат возилата си и да си поговорят за тях. Нещо, което днес продължава да се случва (неоспорим факт, още повече че разсъждавам над тези неща, докато седя на щъркел), с всякакъв вид мотори, но като че ли най-често с тези, които хората масово наричат пистови. Тези които са минавали покрай столичното „Memento“ в топли вечери, знаят за какво говоря. Така че по този параграф, колкото и парадоксално да звучи, се оказва че S 1000 RR е не по-малко кафе рейсър от R nineT. Вярно, кафе рейсър от бъдещето сравнен с него, от настоящето реално, който обаче е и изключително ефективен в бързото изписване на завои.

Изключвайки, че и двата мотора обичат да си почиват пред барове обаче, те са – о, изненада! - тотално различни. Което прави прякото им съпоставяне първо излишно, и второ, не се смятам за добър карач, че да мога да направя детайлен анализ. В случая обаче не е и нужно, затова просто ще споделя как се чувстват двете крайности и как се усещат техните нюанси.

R nineT? Изключително красив мотоциклет, който BMW са пипнали детайлно. Джанти със спици, ръчно изваян алуминиев резервоар, фар с истинско стъкло и този боксер, Боже, страхотна машина. Буцата на въздушния двигател и сбитата стойка на R ми напомнят на английски булдог (готини животинки, но ще ме извинят, nineT e по-красив). Рязкото завъртане на газта на място едва не отделя R от стойката. Противоположно движещите се бутала осезаемо раздават десни ритници, а усещането е прекрасно. Съединителят е мек, с хидравлично лостче, идеално лек за града, а широкото кормило гарантира лесно маневриране и разбира се, вулгарна стойка. Въпреки компактната визия мотоциклетът не е лек, или поне не толкова колкото лъжат очите. Лека е изненадата от масата при първото преместване, но в движение ниският център на тежестта е приятен, а 110-те коня и 119 Нм (вторите идват сладко още при 6000 об/мин.) Моторът върви с лекота, завива с лекота, като само трябва да имате едно на ум за стърчащите глави, в случай че се устремите да карате спортно. Колкото до звука, двойният титаниев Akrapovič в случая е с демонтирани заглушителни тапи и боботи още по-приятно.

Като стана въпрос за звук обаче, правото гърне на RR и преминаването през тунела на бул. „Сливница“, хвърля шумна сянка върху двуцилиндровия боксер. По-късно с Пепи си разменяме моторите и се убеждавам какъв е гласът на S 1000, движейки се с него. Разликата в усещането от мястото на седалката е също толкова фрапантна, колкото и когато гледате двата мотора от щъркела. Тясно и приведено кормило, наведена стойка и приборно табло, което показва повече информация и от DMC-12. Учудва ме мекотата с която S 1000 RR преминава лежащите полицаи. Очаквате спортна машина като тази да раздрусва, но всъщност е изненадващо попивна. Това се дължи на активното окачване, а по-вдигнатия двигател в сравнение с nienT, в комбинация с приведената позиция на каране, правят усещането по-интимно. Нещо което ви кара да взимате завоите значително по-смело и което пристрастява. Тук съединителното лостче е свързано с жило и се ползва рядко, поради т.н. Gear Shift Assist Pro система, която изисква единствено да местите левия крак. GSAP поема за вас работата със съединителя, а на всичкото отгоре и напасва оборотите на мотора, за по-гладки смени, а и за да не стане фал. Мотоциклетът е с около 20 кг по-лек от nineT, около два пъти по-мощен и се кара също толкова лесно. И спира значително по-добре. Въпреки, че боксерният красавец също е екипиран с ABS, кинематиката и активността на окачването, донякъде по-широката задна гума на спортния байк и разпределението на масата, правят RR доста по-уверен при натискане на спирачките. R nineT има склонност към олекване на задницата, което е още един повод за игра с него преди светофарите.

По-добрият? Все едно да питате кое е по-вкусно, халвата или пилето? Лично аз обаче бих взел nineT, просто защото ме кара да се чувствам щастлив, защото е адски красив и защото ще изглежда също толкова добре, дори през октомври 2045 г.

Оригиналният материал е публикуван в списанйе BBC TopGear България, брой 142. Автор: Иван Монев, фотография: Тони Тончев