Gordon Murray Automotive T.50, наследникът на McLaren F1

Gordon Murray Automotive T.50, наследникът на McLaren F1

05 Aug 2020

Този автомобил е плод на маниакалната педантичност на Гордън Мъри, към всеки детайл. Същата, заради която, преди близо 20 години, McLaren F1 дефинира понятието супер автомобил. Без нищо излишно, без компромиси, без значение от цената. Г-н Мъри прави нещата по свой собствен начин и не се влияе от тенденциите. Той дори не създава тенденции, защото ако беше така, много щяха да следват неговия пример. Това обаче не е възможно, именно заради неговия гении, правещ нещата супер ефективни.

Самият Мъри казва, че GMA T.50 е безапелационен проект, с който изглажда недостатъците на McLaren F1. „Гръбнакът е с 50 см по-дълъг, отколкото трябва, фаровете са като светулки в буркани, климатикът е безполезен, спирачките скърцат, съединителят трябва да се регулира на всеки 5000 мили, резервоарът да се сменя на всеки 5 години, а товаренето на багаж в отделенията – сложно. Всичко това не ме оставяше на мира“, казва автомобилният гении. Резултатът от изглаждането на недостатъците? Кола тежаща под един тон, задвижвана от супер мощен атмосферен мотор и… Ето всичко важно за този страхотен автомобил.

Двигателят и трансмисията. Индивидуална разработка на британските специалисти от Cosworth. Обемът му е 3,9-литра, пълненето му с въздух атмосферно, V12 конфигурация. Развърта се, внимание, 12 100 об/мин – най-високооборотният V12 за сериен автомобил, казва Мъри. Същият казва и, че това е най-бързо развъртащият мотор по рода си – от обороти на свободен ход до червените за – още веднъж, внимание – 0,3 секунди. Нула цяло и три секунди и стрелката (има физическа такава, аналогово оборотомер, мега!) отива в червеното. Това означава, ако можеше да работи на още по-висока скорост, щеше да се развърта до 28 400 об само за 1 секунда.

Основните параметри за мощност и въртящ момент също са впечатляващи - 663 к.с. при 11 000 об/мин и 467 Нм при 9500 об/мин. Което означава 166 к.с./литър, рекордно съотношение за подобна машина, която освен всичко друго е и най-леката серийно произвеждана V12-ка, с маса от едва 178 кг. И за да звучи всичко още по-най, в официалното прессъобщение пише, че този мотор е и най-яко звучащият V12. Нямаме търпение да го чуем. А, и в случай, че си мислите, че този агрегат е версия на дванадесеттака за Aston Martin Valkyrie, които също е дело на Cosworth, спрете да го мислите. Двата мотора нямат нищо общо, казват от GMD.

Скоростната кутия е 6-степенна МЕХАНИЧНА на Xtrac. Абсолютно изчезнал вид при суперавтомобилите, с първи 5 близки предавки и 6-та за относително икономично каране по магистрала. Алуминиевият ѝ корпус е с дебелина от едва 2,4 мм – Гордън Мъри е „печелил лекота“ от абсолютно всеки детайл. Масата на целия механизъм е смешните 80,5 кг.

Аеродинамиката. ‘World’s first’, пише в текста. И е такава, защото забележете колко изчистен е дизайна на T.50, без излишни крила и аеро елементи. И с 40 см в диаметър вентилатор в задната част, без майтап. Напомня ли ви на нещо? Ако сте родени преди 80-те може би ще се сетите за F1 болида Brabham BT46 от 1978-ма, дело на Гордън Мъри определящ го, като „гигантска прахосмукачка“.

Системата при GMD T.50 обаче е доста по сложна и работи заедно с други активни елементи, като например подвижния дифузьор – реално със силно изразени отвори в двата края на задницата, през които дори се виждат полуоските.

Колата разполага с 6 различни режима на аерото, два автоматични и четири избираеми от шофьора. В зависимост от настройките, T.50 може да увеличава силата си на притискане с 50%, да намалява въздушното си съпротивление с 12,5%, както и да увеличава мощността на двигателя с 50 к.с. (до 700 к.с.) посредством ‘ram-air’ ефекта. А при спиране, в най-агресивна позиция на елементите спрямо въздушните потоци, машината скъсва спирачната си дистанция от 240 км/ч до място с 10 метра.

Вентилаторът се задвижва от 48-волтов ел. мотор и се върти с до 7000 об/мин, а режимите са следните – Aero, Braking, High Downforce, Streamline, V-Max Boost и Test. Названията им говорят сами за себе си и лесно можете да ги свържете с написаната в горния абзац статистика, като последният „тестов“ режим може да приемете, като режим за фукане – перката се развърта до 7k оборота, а спойлерите, елементите на дифузьора и останалите подвижни работи, минават през всичките си позиции.

Конструкцията, масите и важните съотношения. Карбонов гръбнак и панели на купето, общо тежащи едва 150 кг. И тук всичко е „изтънено“ до съвършенство. Джантите са 19-инчови отпред и 20 отзад, като първите тежат по 7,8 кг за брой, а вторите - 9,1 кг. Обути са в Michelin Pilot Sport 4 S с размери 235/35 R 19 и 295/30.

Масата на целия автомобил е трудните за вярване 986 кг. Тоест, имаме съотношение мощност/маса от 672 к.с./тон, което за да бъде постигнато от един супер спортен автомобил с маса от около 1,4 тона, колкото обикновено тежат тези машини, ще ѝ трябват още 300 коня. Компкатността на цялата конструкция също е ключова. Мъри казва, че имате V12, място за трима, място за багаж и страхотна динамика, в кола с размерите на Porsche Boxster. Което ни довежда до…

Интериорът. Централна позиция за шофьора и по едно място от всяка му страна, точно както при McLaren F1. Тази конфигурация също е била отправна точка в разработката на колата, още от самото начало. Трите седалки тежат 13 кг, общо! Педалите са титаниеви, също и скоростният лост.

Мислено е и за вещите и багажа на пътниците. В кокпита има около 30 литра пространство, разпределено в 5 отделения. Когато се возят 3-ма, багажният обем е 228 литра (повече от на Jaguar F-Type Convertible), а когато са двама, нараства до 288 литра, благодарение на специалните кутии.

Динамиката. Все още не се споменава, но при разработката на колата Гордън Мъри не е гонил максимална скорост и ускорения 0-100, 0-200, нито времена на „Нюрбургринг“. За него всичко това са вторични продукти от оптималната форма, размер и лекота на машината, чиято основна цел е максималното удоволствие от шофирането. Нямаме търпение обаче да разберем тези стойности, а защо не и някой ден да седнем и зад волана на T.50. Което обаче не е много вероятно заради…

Цената. Която е 2,36 милиона паунда без таксите или 2,6 млн. евро, което означава около 6,1 млн. лв. с ДДС… Ле-ле. Тоест, с около милион повече от цената на едно Bugatti Chiron например. GMD T.50 обаче ще бъде доста по-рядко от него, защото ще бъдат произведени само 100 екземпляра.

Сбогом V10!
Свързани новини