1990 Lotus Omega с битурбо мотор с 382 коня и скорости от Corvette ZR-1. Вдига 283 км/ч и е един от най-могъщите седани правени някога

Галерия с 16 снимки. Галерия с 16 снимки.

13 Dec 2017

Хиляда деветстотин и деветдесета година, четири години след появата на първото поколение Omega на Opel, светът посреща Lotus Omega и Vаuxhall Carlton. Реално е една и съща кола, която се превръща в най-бързия седан на планетата – 0-100 за 5,4 секунди и максимална скорост 283 км/ч. Двеста осемдесет и три километра в час през 90-та. Респект.

По това време BMW прави M5 Е34 с 315 к.с. (340 к.с. на малко по-късен етап) от 3,6-литров атмосферен редови шестак (после 3,8-литров), а Mercedes – култовият 500E (заедно с Porsche), с неговите 326 к.с. от 5-литровия му V8. И двете коли обаче отстъпват по динамика на хипер Opel-а. Или на 4-вратия Lotus, зависи от гледната точка.

Type 104, както се води проекта в завода, представлява 3-литров Opel Omega, който е силно модифициран от Lotus. Като за начало инженерите от Хетел разпилват 24-клапановия редови шестак то 3,6 литра, сменят доста неща по него, в това число и коляновия вал, който е заместен от фрезован италиански компонент. Значителна промяна е и добавянето на две турбини Garrett T25, което резутира в максимална мощност от 382 к.с. при 5200 об/мин и 568 Нм при 4200 об/мин. Важно уточнение е и, че 470 от тези Нм идват още при 2000 оборота.

Доста сериозни цифри не само за тогава, а и за сега, 28 години по-късно. Цифри, които се предават на задните колела през 6-степенна ръчна кутия ZF S6-40, същата с каквато се сглобява Chevrolet Corvette ZR-1 (поколение C4) по онова време. Отзад пък немците и британците монтират австралийски диференциал с ограничено приплъзване, взет от Holden Commodore V8, системата за саморегулиране на нивото на окачването взимат от Opel Senator, откъдето идва и кормилната система сервотроник. Lotus са искали да сложат рейка и пиньон, но ограничението в бюджета не им позволило.

Динамиката? Респектираща. Ускорение от 0-100 км/ч за 5,4 секунди, 0-160 за 11,1 и максимална скорост 283 км/ч. За сравнение, по това време E34 M5 вдига 100 за ок. 6,4 сек (ок. 6 за 340-конната версия), а Merc 500E за 6,1. Спирането пък става с 328-милиметрови дискове опред и 4-бутални апарати AP Racing, а отзад – 300-милиметрови с 2-бутални апарати.

Цената на колата обаче също била респектираща: 48 000 паунда през 1990-та са си били сериозна сума, което предопределило и слабите продажби. Lotus/Opel спират модела през 1992-ра след едва 950 коли – 320 Vauxhall Carlton и 650 Lotus Omega, всичките боядисани в един и същи Imperial Green. Цветът е много тъмно зелен, толкова, че не изглежда черен само под силна слънчева светлина.

Колко струва днес? В mobile.de откриваме само един екземпляр с първа регистрация януари 1991-ва. Колата е на 102 хил. км и се продава за 38 500 евро.

Супер симатяга!
Свързани новини