Човекът, който си купи най-бързата кола в света и спаси мисията за нов рекорд за скорост. Казва се Иън Уорхърст

Иън Уорхърст, човекът, който финансира нашите мечти. Галерия с 19 снимки.
Ричард Нобъл, ръководител на проекта, който през 83-та кара Thrust2 с 1020 км/ч, поставяйки рекорд.
Анди Грийн, човекът, който ще се осмели да шофира... с 1600 км/ч.

28 Mar 2019

Представете си, че започвате амбициозния проект по създаването на най-бързия автомобил в света, с който да подобрите собствения си рекорд за скорост. Рекорд, поставен с Thrust SSC през 1997-ма, когато пилотът Анди Грийн, шефът на проекта Ричард Нобъл и целият екип, влязоха доста бързо (буквално) в историята.

Анди успя да засили тежащата над 10 тона и мощна 106 000 к.с. машина, до над 1200 км/ч, или по-точно, записа „летящ километър“ с 1223,657 км/ч и 1227,986 км/ч през „летящата миля“. Рекорд за най-бързо сухопътно превозно средство с турбореактивно и/или ракетно задвижване, превръщайки се и в първата машина, счупила звуковата бариера на земя.

Та, отново към линията на началото. След този успех (все още си представяте, че сте Анди Грийн/Ричард Нобъл), решавате, че искате да създадете апарат, който да мине границата от 1000 мили в час, на земя… Това са 1609 км/ч или с около (доста грубо) 400 км/ч повече от актуалния рекорд.

Стартирате проекта с името Bloodhound SSC през октомври 2008-ма, влагате в него адски много усилия, време и пари, борите се постоянно със спонсори и доставчици. И, 10 години по-късно… всичко приключва. Парите свършват, спонсорите се оттеглят и всичко отива ПО ДЯВОЛИТЕ. Колата се разпродава на части, а човечеството остава без реален обект на мечта за подобряване на рекорда, който е много повече от самоцел – той е показател за амбицията на същото това наше човечество и за това, че не обичаме да седим на едно място. Представете си как са се чувствали г-н Нобъл, г-н Грийн и още десетки хора.

Но, точно преди да се случи това, което изглеждаше неизбежно, това от горния абзац, се появява г-н Иън Уорхърст. Иън бил фен на проекта, като един ден синът му пратил следното съобщение „Хей, тате, видя ли? Колата се продава? Защо да не я купиш? Хахаха.“ Тогава усетих съжаление, защото машината щеше да бъде разпродадена на търг, на части. Намерих мейла на г-н Нобъл му писах.

„Не ме познавате, инженер съм, току-що продадох бизнеса си, разполагам с известни пари, мога ли да помогна?“. „Абсолютно,“ отговорил Ричард Нобъл, „Нека говорим веднага, защото администраторите буквално са на прага, в готовност да започнат да разглобяват колата“.

Разговорът се случва в понеделник, „във вторник вече бях в Бристол“, казва Иън, „на среща с администраторите. И тогава осъзнах, че ако напусна сградата без договорка, всичко приключва. Обадих се на адвокатите си на път за вкъщи, а в петък на обяд подписахме сделката,“ споделя британецът пред TopGear.com.

Добре ли е? Много хора обмислят покупката на автомобил с месеци, а този човек на практика си купи най-бързата кола в света, за по-малко от седмица. Не само респект, но и благодарности към г-н Иън, защото благодарение на него, историята може да се промени или по-скоро да се напише във вълнуваща посока.

Какво следва оттук нататък обаче? Пълното интервю на английски може да прочетете директно в сайта на TopGear, като тук ще обобщим.

„Искаме да продължим с тестовете колкото се може по-скоро,“ казва Иън. Финансирането ще дойде от него, но и от спонсорите, като тимът вече е успял да върне някои от първоначалните. А кога ще видим новия опит за рекорд?

Иън казва. „Все още нямаме дата. Това, което никога няма да направя е да кажа дата, само за да се опитаме тогава и да не успеем“. Тоест, дата ще има, когато екипът, чието ядро в момента се състои от около 15 човека, е напълно подготвен.

Чакаме развитие на проекта Bloodhound SSC с нетърпение, с вълнение и с респект към г-н Уорхърст, който бе така добър да финансира нашето въображение.